Глобалната търговия се счупи

Глобалното корабоплаване регистрира спад през лятото, като разби на парчета надеждите за бързо възстановяване на световната търговия.

Контейнерните превози от Азия към Европа намаляват с над 20% през втората седмица на август, въпреки че търговските обеми обичайно нарастват по това време на годината, в което фирмите попълват бизнес запасите си. Шанхайският индекс за товари на контейнери се срина с 23% само за пет сесии на стоковата борса, пишеThe Telegraph.

В Ню Йорк индексът на Фед за икономическата активност рязко се понижи до минус 14.9 пункта през август, което е най-ниската му стойност от Голямата рецесия насам. Причината е силен спад на новите поръчки.

Индексът за суровините на Bloomberg пък достигна ново 13-годишно дъно в понеделник.
Голямото притеснение е, че компаниите от развиващите се пазари няма да могат да обслужват дългове от 4.5 трилиона долара, натрупани в годините след кризата, когато Фед наводни света с евтини пари. Сега централната банка на САЩ се подготвя за повишаване на лихвените си нива.

Зад всичко това обаче прозира забавянето на най-голямата развиваща се икономика – Китай. Последните данни от пристанището на Хамбург, най-голямото в Европа, показват спад с 10.9% в търговията с китайския пазар.

До голяма степен кризата в глобалната търговия се дължи на движенията на валутите. През първите шест месеца на тази година еврото е средно с 19% по-евтино спрямо юана, което прави покупката на китайски стоки по-скъпа за европейските вносители.

Проблемите обаче не спират дотук. Стоковата търговията с Русия през Хамбург се срина с 36%. Крахът на рублата и задълбочаващата се рецесия принудиха руските потребители да намалят драстично покупките на вносни автомобили и други стоки с дълготрайна употреба.

Статистиката показва, че световните обеми на превози на контейнери са намалели 3.1% през юни, след спад и в предходния месец. А това обикновено е най-силният период на годината.

Още по-тревожно е, че последните пристанищни данни от Азия показват, че спадът продължава и през юли, а може би дори се влошава.

Все още е неясно каква част от това намаление на търговските потоци отразява локални проблеми и доколко се дължи на промяна в структурата на световната икономика.

Зависимостта на Китай от внос на компоненти за неговата експортна индустрия намаля до 35%, от 75% през 1992 г., тъй като страната се движи нагоре по стълбата технологичното развитие.

В същото време, компаниите от САЩ и Европа започват да преместват производствата си от азиатските икономики, където разходите за труд нараснаха силно, обръщайки процеса на глобализацията.

Тези промени означават, че „търговската интензивност“ на световната икономика намалява. Делът на търговията от световния брутен вътрешен продукт нарасна от 40% през 1990 г. до връх от 61% през 2011 г. и оттогава намалява.

Скорошно проучване на Международния валутен фонд сочи, че разширяването на глобалните вериги за доставки, движено от САЩ и Китай от началото на века, е „изчерпано“. Изводът е, че търговията вече не е двигателят на световната икономика.