Глътка кислород за Гърция, но спасението е далеч

Очаква се министрите на финансите на зоната на еврото да решат на съвещание чрез телевизионна връзка днес от 16 ч. по Гринуич (19 ч. бълг.време) да отпуснат 8,7 милиарда евро заеми на Атина. Според дипломатически източници те ще одобрят принципно решение, взето в петък, което стана възможно в резултат на приемането на нов план за икономии от гръцкия парламент. Така европейците ще изпълнят тяхната част от петия транш от заема от 110 милиарда евро за три години, обещан през май 2010 г. на Гърция в рамките на първия спасителен план. Атина, която не може да посрещне изплащането на огромния си дълг от 350 милиарда евро, се нуждае абсолютно от тези пари, за да не изпадне в дефолт към средата на юли. Евентуален фалит би имал сериозни последици за други страни от еврозоната с нестабилни финанси, като се започне от Португалия и Ирландия, които също се обърнаха за външна помощ, но се предполага, че ще могат да започнат да заемат на финансовите пазари от 2013 г. От няколко месеца Испания също буди тревога заради банковия си сектор, който продължава да е нестабилен въпреки усилията за преструктуриране. Италия е под прицела на някои рейтингови агенции заради високия си дълг, подобно на Белгия, която все още е без постоянно правителство. Освен европейците и Международният валутен фонд участва в спасителния план за Гърция. Той трябва в скоро време да деблокира своя дял от петия транш от 3,3 милиарда евро, но не се е ангажирал с дата. Но и след като бъде отпуснат този пети транш, гръцкият проблем е далеч от решаване. Остават 45 милиарда евро, които трябва постепенно да се отпуснат на Гърция в рамките на спасителния план от миналата година, което не е достатъчно, като се има предвид недоверието, което страната продължава да предизвиква на международните финансови пазари. Гърция се нуждае от втори спасителен план, който самата тя оценява на приблизително същата сума – около 100 милиарда евро до края на 2014 г. „Не можем да си позволим да се отпуснем, трябва да напредваме колкото е възможно по-бързо, едновременно еврозоната и МВФ“, предупреди полският министър на финансите Яцек Ростовски, чиято страна пое ротационното председателство на Евросъюза. „Бързината не трябва да е за сметка на вземането на добре обмислено решение“, контрира европейски дипломат. Преговорите за втория спасителен план продължават от седмици по-специално по най-деликатния аспект за участието на банките и други частни кредитори на Гърция. Световното лоби на финансовия сектор (IFF) обеща в петък своята подкрепа. Има принципно съгласие относно „приемственост“ на дълга, като кредитори подновяват част от заемите си при настъпване на падежа до края на 2014 г. Остават обаче извънредно сложни за решаване технически подробности, за да се избегне операцията да заприлича на невъзможност за погасяване от страна на Атина, което би обезсмислило всички усилия. Според дипломатически източник работата още не е приключила и трябва да се изчака следващото министерско съвещание, отдавна запланувано за 11 юли. Не знам дали ще разполагаме с всички детайли на 11-и, но ще се опитаме да очертаем глобалния бюджет на заемите и размера на финансирането, което ще дадат частните кредитори, призна същият източник. Програмата трябва да е завършена възможно най-бързо, но не може да се изключи вероятността финализирането да бъде отложено за септември.

Финанси