Голямата пакост
Коментар на Ясен Бояджиев:
„Премиер, министри и депутати с право на карти без пари от Пампорово” – из новините на Mediapool.
Докато София се тресеше от протести и скандали около поправките в Закона за горите, които „ще възродят ски спорта у нас”, като улеснят инвеститорите и по-специално един от тях, се разбра, че един от най-големите зимни курорти предоставя „при поискване” на министър-председателя, министрите, народните представители и членовете на техните семейства безплатни лифт-карти „за всички линии, важащи за дневно и нощно ползване на лифт съоръженията”. Предоставянето е регламентирано с надлежно оформена писмена заповед, с която, както обясниха от курорта, се целяло „ограничаването на злоупотребите в тази посока”.
Благини – едри и дребни
„Голяма работа”, ще кажат мнозина. И в някакъв смисъл може и да са прави – на фона на многохилядни, а поне в един известен случай и милионен хонорар за неясни консултантски услуги, почивки на екзотични острови, мезонети, джипове, яхти или крайморски терени с право на строеж на безценица, като за крайно нуждаещи се…
В сравнение с тях безплатните лифт-карти са наистина „дребен” подарък. Но не и безобиден. Първо, защото въпросната заповед, независимо дали, кои и колко са се възползвали от нея, показва, че отвратителната система от привилегии за правоимащи си е жива и здрава. Кой знае какви още благини предлага тя, за които даже не можем да предположим.
Подаръчета за хора със „заслуги“
Освен това обаче, макар и вътрешнофирмено регламентиран с цел „ограничаване на злоупотребите в тази посока”, в друга посока този подарък, дори и само като потенциална възможност, си е вече с единия крак в зоната на злоупотребата.
Ратифицираната и от България европейска Гражданска конвенция дава следното определение на корупцията: „Искането, предлагането, даването или приемането, пряко или косвено, на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава, което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагащата се облага или обещаването на такава”.
В случая първата част на това определение е налице – предлагането на „неследваща облага” на длъжностни лица с възможно най-отговорното в държавата служебно положение. Колкото до втората част – дали тя „засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква” от тези лица – може само да се гадае.
Що е то „служебно задължение“?
“Специалният режим за издаване на лифт-карти на държавни служители е с цел улесняване на тяхната работа и във връзка с техните служебни задължения”, обясни официално предоставящата облагата компания, за да предотврати съмненията. С което по един комичен и издайнически начин само ги засили, доколкото съвсем не е ясно какви „служебни задължения” може да налагат на министри и депутати да се возят безплатно денем и нощем по лифтове и влекове. Да не говорим за „членовете на техните семейства”.
Зевзеци веднага отбелязаха в интернет-форумите, че очевидно въпросните „служебни задължения” включват гласуване на лобистки ски закони, и се сетиха за приетия спорен Закон за горите. Но такава пряка връзка едва ли може да се направи, тъй като една лифт-карта изглежда доста малка благодарност за такъв законодателен подарък.
Безплатно по лифтовете на властта
Голямото срастване
Сега, естествено, със сигурност никой няма да признае, че е ползвал безплатната ски услуга. Прокуратурата няма да тръгне да търси „определената за целта тетрадка, в която се отразяват имената на ползващия, длъжността и периодът на ползване на лифт-картата”. Нито данъчните ще тръгнат да търсят несъбраните, но дължими приходи от безплатните карти.
По-важно е обаче, че подобни случаи обикновено минават незабелязани, че обществото свиква с тях и ги приема като нещо нормално и естествено. А те са само малка видима част от големия проблем – отвратителната интимна близост между власт и бизнес, при която политиците си имат приближени бизнесмени, а бизнесмените си имат приближени политици. Именно срещу това срастване протестираха всъщност младите на Орлов мост. Срастване, скрепено и с дребни благини като безплатно возене по планините – днес в Родопите, Рила или Пирин, утре може би и на Витоша.
Ясен Бояджиев, Дойче веле