Гост статия: Да гледаме на сирийците, както искаме англичаните да гледат на нас.
България настръхна срещу сирийските бежанци. По всички телевизии обикалят от националисти до либерали, за да обясняват каква чума идва към нас. Бежанците се наричат главорези, терористи, фундаменталисти, нинджи и какво ли още не. Гледаме на сирийците като на пета ръка хора.
България настръхна и срещу английските шовинисти. Крайни партии във Великобритания подлаждат същите настроения спрямо България. Лъжат англичаните, че ще дойдем да висим на тяхната социална система, да източваме данъкоплатците им, да откраднем работата им, да ги обираме по улиците.
Ех, този двоен аршин и лицемерие. Ако сравним БВП на глава от населението (PPP, constant 2005 US dollar) се получава, че българите сме точно 2.59 пъти по-богати от сирийците, а англичаните са точно 2.68 пъти по-богати от българите. Тоест, какво се получава? През очите на великобританците, българите изглеждаме горе долу като сирийците през нашите очи. И защо тогава скачаме така яростно срещу великобританците, когато ние третираме сирийците по същия, че даже и по много по-унизителен начин?
Ясно е, че бежанските вълни са краткосрочна финансова тежест за всяка държава. Още по-ясно е, че прииждащите в момента бежанци не са всички от седната класа сирийците. Тя се изнесе отдавна и дори в България има доста преселили се в ранния етап на конфликта относително заможни и финансово независими сирийци. Но освен краткосрочен план, има и дългосрочен.
През 2011 година, списания Форбс излиза с проучване, че 40% от компаниите във Fortune 500 са създадени от имигранти или техни преки потомци. Съществена част от най-богатите държави в света са основани от имигранти – САЩ, Канада, Австралия, Нова Зенландия, Хонг Конг, дори Холандия. Съществуват безброй икономически изследвания, които показват, че както свободното придвижване на стоки, така и свободното придвижване на хора е позитивно за икономиките на две държави.
Няма и нищо изненадващо, че имигрантите са ползотворна част от едно общество. Те, обикновено, са хора, които търсят нов живот и носят със себе си култура на поемане на риск и предприемачество (особено видно в културата на Израел). Тъй като няма какво да губят, те не страдат от редица нормални задръжки, които въздържат уседнали граждани да поемат рисково начинание. Още повече, самата Сирия е държава с пазарна икономика и относително нормално функциониращ финансов и образователен сектор. Сирийските бежанци не са хора, които тепърва ще научат какво е пазарна икономика и какво е капитализъм.
Другото дългосрочно предимство е имиджът, който една държава, приятелска към имигранти, гради. Имигрантите не късат с родината си, а напротив – поддържат топла връзка с роднини, близки и партньори там, което сближава двете държави дипломатически и търговски. Гражданите на една страна, която е разумно отворена и приятелски настроена към игранти, са логично по-добре възприемани от международната общност.
Българите не трябва да се подлъгваме отново по емоционални импулси и да падаме жертва на користна или заблудена политическа реторика срещу сирийските имигранти. Не трябва и да прилагаме двоен аршин, за да не се чудим после защо на нас гледат с презрение в чужбина. Светът през 21-ви век е коренно различен от този през средновековието. Повечето от страните днес са взаимносвързани и зависими, и между тях цари разбирателство. Опазването и подхранването на това разбирателство и мир може да има краткосрочна цена в тежки моменти, но ползите в дългосрочен план са неизмеримо по-големи.
JG