Готви се частично затваряне на ”Кремиковци”
Най-песимистичният сценарий, при който всички кандидат-инвеститори, желаещи „Кремиковци“ в неговата цялост, се оттеглят, става и най-вероятен. Това признаха от Министерството на икономиката и енергетиката в четвъртък. Макар от бразилската компания CSN да не са обявили официално своето оттегляне от преговорите, в българското правителство вече търсят алтернативи какво да правят с комбината. Икономическият министър Петър Димитров нееднократно заявяваше, че при липсата на кандидат инвеститор подаването на газ ще бъде спряно, което означава спиране на коксохима и доменните пещи.
При тези условия най-голяма е вероятността да се запазят само цеховете на края на технологичната верига и да се търсят инвеститори само за тях, казаха представители на облигационерите. Това са електропещите, линията за непрекъснато леене на стомана, мощността за горещо валцуване и тази за студено валцуване, чиято дейност е замразена от 2007 г. поради липса на пари за ремонт. Тяхната работа не е толкова замърсяваща и лесно може да се приведе в съответствие с екоизискванията на Европейския съюз. В същото време доставките на природен газ за коксохима и доменните пещи окончателно ще спрат.
Заради тежката ситуация в Министерството на икономиката е получено писмо от синдика Цветан Банков с предложение да се преобразуват кредиторските вземания в акционерен капитал. То се разглежда в правния отдел на ведомството и се очаква резолюция по него, обясни заместник-министър Нина Радева. От министерството посочиха, че дори да приемат подобна стъпка, отново ще има проблеми поради естеството на вземанията. Така например публичните държавни вземания, каквато е и държавната помощ, предявена за връщане, не могат да бъдат обръщани в акционерен капитал. Размерът на помощта е 430 млн. лв. главница, а с лихвите нейният размер според акта на икономическото министерство вече е 695 млн. лв. Точно това затруднява процеса, защото без възможност за конвертиране тези вземания ще тежат на дружеството дори след увеличението на капитала. Така при евентуално кандидатстване за оборотно и инвестиционно кредитиране заемодателите ще знаят, че вече е налице стар дълг от 695 млн. лв.
Идеята за този ход датира от миналото лято. Тогава зад нея застана Анжело Москов, изпълнителен директор на фонда QVT, който притежава най-голям пакет от облигациите, гарантирани от „Кремиковци“. Комитетът на облигационерите предвиждаше само притежателите на дългови книжа да конвертират вземанията си, да оздравят комбината и да го продадат на стратегически инвеститор. Всичко пропадна, когато Софийския градски съд посочи, че комбинатът е бил в неплатежоспособност още преди облигациите да се емитират. Това на практика лиши облигационерите от правото им да придобият комбината или неговите активи като обезпечение. Когато през ноември бе посочена нова дата на неплатежоспособността, вече бе настъпила кризата, а пазарът на стомана страдаше от спадащо търсене и цени.
Отпадне ли този вариант, алтернативата е да се предприемат ликвидация и разпродажба на активите, което според експерти ще е най-неизгодно за кредиторите и най-погрешно, защото активите имат най-голяма стойност в работно състояние.
Dnevnik.bg