Граждани настояват за по-широко участие в законодателния процес

Разширяване на гражданското участие във властта поискаха вчера куп неправителствени организации на кръгла маса в парламента, посветена на електронната демокрация. А депутатите Гроздан Караджов (Реформаторски блок) и Димитър Байрактаров (Патриотичен фронт) заявиха готовност да внесат промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, предложени от НПО. Предвижда се въвеждането на национална електронна петиция, чрез която гражданите да участват при разработването и формулирането на политики, вкл. като предоставят готови проекти на нормативни актове.

Действащият закон и сега позволява на гражданите чрез т.нар. „национална гражданска инициатива“ да излизат с предложения до парламента и правителството, но само за „решаване на въпроси от национално значение“, без никакво уточнение какво означава това. Освен това и процедурата е доста тромава – събрание от поне 50 души с избирателни права трябва да приеме предложение, да избере инициативен комитет и да събере подписка в подкрепа на идеята си в срок до 3 месеца. Но в закона не е посочен необходимият брой подписи. Ако подписката издържи проверката на ГД „ГРАО“, сезираният държавен орган трябва да разгледа предложението до 3 месеца и да обяви публично решението си по него и евентуалните мерки по изпълнението му. Представители на НПО се оплакаха пред „Сега“, че при техни инициативи в миналото, които са успели да минат през ситото на закона, са получили единствено разговор с шеф на парламентарна комисия.

Изготвеният от „Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива“ законопроект следва модела на т.нар. Европейска гражданска инициатива, чрез която граждани на ЕС могат да предлагат закони или решения до компетентните еврооргани. В проекта се предвижда въвеждането на национална гражданска е-инициатива, при която изявленията в подкрепа на дадено предложение се събират онлайн. Петицията трябва да има поне 12 750 изявления, колкото са предвидени за България за участие в Европейската гражданска инициатива. И да съдържа конкретни предложения до централната изпълнителна власт. Ако се окаже валидна, инициативата се подлага на публично изслушване от сезирания орган в срок до 3 месеца. След това отново до 3 месеца институциите трябва да представят публичен доклад за решенията си и мерките по прилагането им.

–––СРОКОВЕ

ЦИК започна вчера приема на заявления за гласуване в чужбина на референдума. Срокът е до 29 септември, а подаването може да бъде чрез писмено заявление по образец или по електронен път чрез сайта на ЦИК. Миналия петък комисията образува 307 от т.нар. автоматични секции зад граница, създадени в местата, на които през последните 5 г. са гласували повече от 100 български граждани. На парламентарния вот през октомври 2014 г. автоматичните секции бяха 293. Окончателният брой на местата за гласуване ще стане ясен на 3 октомври.