ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ПРАВНАТА РАМКА НА КООПЕРАЦИИТЕ

Кооперациите допринасят за натрупването на социалния капитал на една нация по начин, който традиционните бизнеси не успяват.

Кооперативните организации създават дългосрочна
сигурност, те са устойчиви, дълготрайни и успешни.
Основното е, че кооперациите не са изложени на натиск
от страна на собствениците и затова не търпят големи
рискове и превишения. По-скоро те преследват дългосрочна
стратегия в интерес на своите членове, които са и техните
клиенти.
Капиталът не изтича от кооперацията чрез изплащане
на прекомерни дивиденти или заплати. Той остава в
кооперацията и работи за нови инвестиции или за укрепване
на собствения си капитал.
Кооперациите са място за обучение как да участвате в
демократичното вземане на решения, и като такива, те генерират
обществено благо, което е отвъд икономическия интерес. По този
начин, демократичното участие в кооперации предполага и по-
добри бизнес решения и по-силни общности
С поставянето на човешките потребности в центъра,
кооперациите отговарят на днешните кризи на устойчивостта и
представляват отличителна форма на споделена полза".
Кооперациите се стремят да оптимизират резултатите за кръга от заинтересовани страни, без да се стремят да максимизират ползата
за всеки един отделен участник.

устойчивост следва да бъде една широкообхватна мотивация и
обосновка за разрастващото се кооперативно движение. То
предлага отговор на въпроса защо кооперациите са необходими и
полезни в този исторически момент.
Кооперациите са по-ефективни от традиционните бизнес
модели, като се вземе предвид широкия набор от ползи и стойност
– настоящи и бъдещи.
В един свят, страдащ от дефицит на демократично
представителство и от недалновидност, кооперациите
демонстрират как може да се прави бизнес по различен начин не
само с цел собствена полза, но и полза на света. Въпреки това, за
да се разпространи това ценно послание, трябва да има яснота за
това как кооперациите могат да се определят и разграничат. Това е
важно за самото движение и за създаването на силно чувство на
споделена идентичност, а също така е важно, че има
кооперативно послание или  марка, които са разработени и се
отличават от останалите форми на бизнес.
Ако представим дори един убедителен аргумент за това защо
кооперациите са по-добри за дългосрочните интереси на света и
ако обществото разбира по-добре какво е кооперация, това ще е
причината този момент да е повратна точка за растеж. Това е
по-вероятно да се случи и в някои случаи могат да се появят
пречки, които трябва да се отстранят за постигане на растеж. Един
от аспектите на това е процесът, чрез който кооперативните
организации са представени в различните юрисдикции и този
процес обикновено е част от националното законодателство.
Политиците и регулаторите първи трябва да осъзнаят какво
отличава кооперациите и ползите, които те предоставят. Предстои
още много работа да бъде направена в тази насока.
Необходимо е да бъде предоставена помощ на
законодателите и регулаторите, за да може кооперативната форма на предприятие да се адаптира в различните видове поддържащи
правни рамки, които да подобрят кооперативния растеж – нещо,
от което всички ще имат полза.

Не може да има универсална, оптимално регулативна или
правна рамка за кооперациите. Законодателството, регистрация на
кооперациите и как те се третират в сравнение с други юридически
лица, е част от спецификите на националните юрисдикции и трябва
да бъдат анализирани като такива. Затова трябва да се направят
конкретни подобрения и да се лобира на национално ниво, което се
основава на препоръките на ООН.
Следва да се разработи механизъм или инструмент за оценка
на страните с работещите националните правни рамки и степента,
до която те дават възможност за развитие и подкрепа на
кооперациите.
Важен аспект на подкрепяща правна рамка включва
гарантирането, че кооперативното законодателство подчертава и
защитава кооперативната идентичност. Всяка юрисдикция се
нуждае от поставяне на законодателството в рамки по начин, по
който да се включат кооперативните принципи и да са съобразени с
контекста в съответното място, по начин, който най-подходящо да
отразява отличителната кооперативна идентичност.
Бизнесът не може да функционира без капитал и
кооперациите не са изключение. За да продължават да имат
възможност да заемат средства (заемен капитал), се нуждаят от
финансиране на техния дългосрочен бизнес, за чиято цел
обикновено се нуждаят от някаква форма на капитал с дългосрочен
риск и с по-малко загуби. В момента в България кооперативният
капитал обикновено идва от членовете под формата на дялов
капитал или не разпределена печалба (резерви) или от заеми.
Исторически погледнато, кооперациите са се финансирали от
парични средства, депозирани от членовете, във времената, преди
да се появят големите търговски банки. Членовете са държали
спестяванията си в кооперацията и могли да ги изтеглят, когато е
необходимо. Безспорно е било необходимо осигуряването на
надежден кооперативен капитал, като в същото време остава
гарантиран контролът на членовете.

Ние живеем във времена на голeми промени, когато се
променят обществените нагласи и мотивация. Капиталовите
инструменти трябва да бъдат в унисон с нагласите и мотивацията
на днешния ден. Така че, целта е да се осигури надеждно
доказателство чрез правната рамка за бъдещето на
кооперациите, което хората да могат да припознаят, разбират и да
вярват в него и след това да предоставят правилния механизъм,
чрез който те могат да използват средствата си, за да си
гарантират бъдещето.
Това означава, че финансовото предложение, което
предвижда възвръщаемост, но без да се разрушава кооперативната
идентичност; и която дава възможност на хората да имат достъп до
средствата си, когато се нуждаят от тях. Това означава също,
проучване на по-широки възможности за достъп до капитал извън
традиционното членство, но без компромис по отношение на
управление от членовете.

Относно практиките за управление кооперативният сектор
трябва да направи повече, за да развие и насърчи добрите
управленски практики, които отразяват демократичните
ценности и дългосрочния хоризонт на кооперативния бизнес модел
и които ще използват напълно потенциалното кооперативно
предимство.
Добрите практики в страните от Европейския съюз ни
посочват как кооперативните идеи на Фридрих Вилхелм Райфайзен
и Шулце-Делич са намерили добра почва и разбираемост от
обществото и обединяват хората в различни професионални
общности на икономиката на страните им.
Намирането на успешния модел за страната ни означава не
просто промяна в това как да функционират кредитните кооперации, за да могат да се създават на нови бизнес модели, с които кооперациите в дългосрочен план да задоволяват
потребностите на хората.
Това означава също така промяна в поведението на хората.
Всички имаме потребност да спрем да се държим като инвеститори,
които гледат как да максимизират печалбата; ако искаме по-добър
свят, трябва да вложим средствата си там, където най-вероятно ще
допринесат за изграждането на по-добър свят.
Наличието на кредитни кооперации (кооперативни
банки) в малките градове, по-специално в селските райони,
им дава сравнително предимство пред другите банки
поради тесните им връзки с региона чрез обширните мрежи
от малки клонове, което ги поставя лесно на достъп до
клиентите им (местно банкиране), за интересите на
общността и за организациите на гражданското общество.

Българска асоциация на кредитните кооперации и организациите за микрофинансиране