Гърция дава пример на Европа и за „икономически“ патриотизъм

Въвеждането на данъка върху всички сделки с източник България, Кипър и Исландия е логично следствие на стремежа на гръцкото правителство да защити националните интереси.

Информацията за това, че през месец март Гърция е въвела данък от 26% върху всички сделки с източник в България беше поднесена от правителството и медиите по начин, сякаш става дума за нещо, напълно недопустимо и неочаквано поради общата принадлежност към ЕС. Един трезв поглед върху това действие на управляващите в нашата южна съседка показва обаче, че тази стъпка е напълно логична и е част от комплекса от мерки за защита националните интереси на страната.

Без да се впускаме в задълбочен анализ на причините, породили дълбоката икономическа,социална, културна и не на последно място морална криза в гръцкото общество, можем без преувеличение да кажем, че Гърция се оказа в незавидното положение да бъде ограбвана в буквалния смисъл на думата от една тънка олигархична прослойка, поставена извън закона с помощта на „политически чадър” и угоднически обслужвана от корумпирана държавна администрация. Вместо вниманието на европейската общественост да се насочи към истинските причини за настъпилата катастрофа, по редица лесно обясними причини в центъра на дискусията се оказаха многобройни второстепенни и третостепенни фактори, които по-скоро са следствие от ограбването на гръцкия народ, отколкото съществени причини. Стигна се дори до там, че гръцкият народ беше заклеймен и обявен за мързелив и живеещ за сметка на трудолюбието и спестовността на народите от Западна и Северна Европа.

„Лечението” на гръцката икономика не само се оказа погрешно, но нанесе още по-големивреди на гръцкото общество. Вместо да предложи нещо ефективно за спиране на разграбването на Гърция от нейния олигархически елит, знаменитата „тройка” – Европейската комисия,Европейската централна банка и Международния валутен фонд наложиха на страната неизпълними изисквания за финансова стабилизация, които доведоха до спиране на икономическия растеж с всички произтичащи от това последствия. Вместо да се помогне на „ограбените”, беше помогнато на „крадците”, което дори доведе до увеличаване на огромния държавен дълг. С помощта от ЕС бяха спасени гръцките банки и техните собственици – олигарсите. Повече от 80% от помощта на ЕС беше насочена към стабилизация на финансовия сектор. Затова не следва да очудва и фактът, че една от първите стъпки на правителството на Алексис Ципрас беше да спре „разграбването” на страната, включително и изтичането на капитал под формата на укриване на дънъци.

Какви са предимствата за обикновения гражданин и гръцкия фиск, ако една печеливша гръцка банка или фирма, намираща се на територията на съседна страна като България, или пък на остров Кипър или в Ирландия, плаща един почти символичен данък в размер на 10% или 12,5% и трансферира „икономисаните” данъци в тайни сметки в Швейцария или офшорните центрове по света? Плоският данък е ефективен инструмент за привличане на чуждестранни инвестиции. Но заплащането на 10% данък е и една сравнително ниска цена за легализация на доходи от съмнителни източници /криминални и нелегални/. Но това е друг въпрос. Действието на гръцкото правителство не е насочено срещу България, както и срещу Кипър и Ирландия.

Не следва да се забравя, че Кипър е де факто втората гръцка държава и нито едно гръцко правителство няма да си позволи „лукса” да предприеме нещо срещу народа на изстрадалата островна държава. Това действие е насочено към тези гръцки фирми и граждани, които използуват възможността за данъчен арбитраж с България, Кипър /данъчната ставка е 10% респ. 15%/ и Ирландия /12,5%/.

Ципрас иска да въдвори ред в своя дом. Но този път, за разлика от „тройката”, това следва да стане не за сметка на трудещите се гърци, а за сметка на укриващите данъци олигарси,предприемачи и просто „перачи” на мръсни пари.

Както беше съобщено, България официално ще сезира Европейската комисия и ще се опита да се възползва от по-бързата процедура, която включва първо получаване на становище от Брюксел дали гръцкото законодателство нарушава европейските правила. След това България може да подаде жалба срещу Гърция в съда на ЕС в Люксембург. Това реши правителството на вчерашното си заседание.

Но аргументите на българското правителство могат много лесно да бъдат оборени, не на последно място и поради усилията на ЕС да премахне условията за нелоялна конкуренция в рамките на общността. Ниският корпоративен данък създава условия за данъчен арбитраж, а следователно способства и за нелоялна конкуренция. Това е нашето експертно мнение.

Сега следва да се произнесат юристите на ЕС. Официално обаче няма заведена жалба от страна на България, тъй като правителството все още не е решило на кой текст от Договора за функциониране на ЕС да се позове.

Другата възможност е България да поиска ЕК да заведе наказателна процедура срещу Гърция, която ще отнеме най-малко около 2 години. Съдебното дело със сигурност ще се проточи с години. Това поставя на дневен ред и въпроса за това, какво е по-полезно за българската икономика от средносрочна и дългосрочна перспектива – най-ниският плосък данък в Европа или всеобхватна, целеносочена реформа на българската икономика с цел повишаване на нейната конкурентоспособност и генериране на растеж и бюджетни постъпления, с което съществуването на нисък плосък данък става безпредметено. Въвеждането на реципрочни мерки ще бъде най-голямата грешка.