Даниел Димитров: Каква бе отминаващата 2013 г. за управляващите дружества?

Даниел Димитров, портфолио мениджър на УД „Реал Финанс Асет Мениджмънт“, обобщава каква бе 2013 г. за управляващите дружества и кои договорни фондове постигнаха най-висока доходност за отминаващите 12 месеца. Той направи и своята прогноза за това каква ще бъде 2014 г. за сектора и изтъкна някои от предизвикателствата на управляващите дружества в България пет години след финансовата криза.

Имайки предвид и понижаващите се лихви по депозитите и не толкова атрактивната лихва, която предлагат, попитахме г-н Димитров дали все повече българи поглеждат към договорните фондове и подобни на тях типове инвестиции като алтернатива за спестяване.

2013 г. година започна силно за фондовия пазар въпреки протестите срещу тогавашното управление. В рамките на месец и половина бе отбелязан значителен ръст в цените на множество от активно търгуваните акции. Това доведе до повишение в оценката на активите на повечето български колективни инвестиционни схеми (КИС), ориентирани към местния фондов пазар.

През последните месеци отново се забеляза възходяща тенденция при цените на акциите на Българската фондова борса (БФБ). Същевременно намаляващите лихвени проценти при депозитите и понижаващата се доходност при държавните ценни книжа, както на България, така и на повечето страните от Европа и света, и при корпоративните облигации, доведоха до намаление в доходността на нискорисковите схеми и схемите, инвестиращи в облигации.

Ефектът от тези две тенденции – на повишаване цените на акциите в портфейлите и на намаление на доходността на безрисковите и нискорисковите инвестиции през изминалата година се неутрализираха, като управляващите дружества не усетиха някакво значимо изменение в приходите си.

Безспорно с натрупания ръст в цените на българските акции, високорисковите фондове, ориентирани към родния фондов пазар, ще завършат на челно място сред всички групи активи. Нека не забравяме, че и множество от водещите американски и европейски индекси отчитат рекорди за всички времена, така че и схемите, инвестиращи на тези пазари, ще отчетат добра доходност.

Същевременно спадащите лихвени проценти по банковите депозити и спадащата доходност по държавните ценни книжа и по корпоративните облигации понижиха доходността на безрисковите и нискорисковите схеми, като някои от по-малките дори ще реализират отрицателна доходност за годината.

Ако погледнем световната икономика, чието развитие е водещо за движението на международните пазари, и с известно забавяне се забелязва и у нас, аз смятам че през следващата година ще продължим да наблюдаваме подобрение на състоянието й. То обаче няма да бъде достатъчно силно, за да се решат проблемите с растежа и със значителната безработица, отчетена от започването на глобалната криза и водещите централни банки ще бъдат задължени да продължат политиката на ниски лихви.

През декемвриФедералният резерв на САЩ за първи път намали размера на изкупуваните активи, с което подсказа, че американската икономика се подобрява, но все още сме далеч от премахването на количествените улеснения и от вдигането на лихвените проценти. Тези действия ще продължат да подкрепят пазарите на акции, като същевременно поддържат лихвите по кредитите и депозитите ниски. В България нито лихвите са толкова ниски, колкото в развитите икономики, нито цените на акциите са близо до техните върхови стойности, но все пак в края на 2013 г. положението е по-добро спрямо предходните години.

Очаквам умерен ръст в цените на акциите на БФБ и през 2014 г., а с него и засилване на интереса, както към директни инвестиции в акции, така и към индиректни, посредством покупката на дялове в колективна инвестиционна схема. В момента, горещата тема са промените в Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които ще позволят да се организират борсово търгувани фондове (ETF), следящи водещи индекси.

Отдавна инвеститорите на българския пазар имат нужда от такава опция, която да им предложат управляващите дружества. Досегашните опити могат да бъдат определени като неуспешни поради общите изисквания към организираните договорни фондове (по отношение дял на инвестицията към общите активи, дял на парични средства и т.н.), които би следвало да следят даден борсов индекс.

Българският инвеститор продължава да стои настрана от инвестициите в договорни фондове. По-активните инвеститори предпочитат директно да участват на фондовия пазар, а по-пасивните избягват риска от инвестиции, свързани с фондовата борса. Една част от тях са отчели загуби по времето на кризата и все още не са готови да пристъпят към покупка на дялове в колективна инвестиционна схема.

Някои не познават богатата гама от безрискови и нискорискови фондове, чиято доходност значително надвишава достъпните лихви по банковите депозити. В същото време банките са притиснати от липсата на търсене на кредитен ресурс и неизбежно предприемат намаление в лихвите, за да могат да направят кредитите си по-атрактивни. Така потенциалната доходност, която предлага депозитът, намалява все повече и скоро ще настъпи моментът, когато мнозина ще се замислят дали да инвестират част от свободните си средства в колективна инвестиционна схема.

Продължителната стагнация в сектора принуди някои управляващи дружества да сменят собствеността си и да търсят развитие чрез привличането на нови индивидуални и институционални инвеститори. Ниската инвестиционна култура и бедността на българското население не му позволява да управлява разумно наличните си средства. Богатият набор на колективни инвестиционни схеми позволява всеки да намери ниша за своето желано ниво на риск/доходност, но малко хора го правят.

Все пак считам, че раздвижването на фондовия пазар ще спомогне и индустрията на управление на активи. Ако станем свидетели на една продажба на БФБ на някой чужд оператор, инвестициите на български колективни схеми в чужди акции ще се повишат, както и покупките на български акции от чужди инвеститори. Това ще предложи допълнителни възможности, както за родните схеми, така и за инвеститорите, които ще имат по-богат избор от целеви пазари, към които желаят да насочат средствата си.