Данъчните съкращения са единственият път към икономически растеж

„Блумбърг“ Ако не действаме бързо, все по-голяма е опасността да потънем в депресия – както в САЩ, така и в Обединеното кралство. И в двете страни вероятно отново ще трябва да започне количественото улеснение тази година. Т.нар. данъчни съкращения на Буш, чийто срок изтича в края на годината, трябва да се удължат възможно най-скоро. В Обединеното кралство драконовските съкращения на публичните разходи заедно с увеличението на ДДС, планирани за края на годината, трябва да се изоставят. Сега е времето да се намаляват данъците, а не да се увеличават. Именно премахването на данъка върху доходите е верният път. Безработицата в САЩ остава тревожно висока – 9,5%, а броят на работниците, които са се регистрирали за пръв път като безработни, отново се е увеличил. Банките продължават да не отпускат кредити, особено към малкия бизнес, и въпреки че ипотечните лихви са на исторически ниски нива, цените на жилищата не показват признаци на възстановяване. Ужасяващи данни Потребителското доверие е паднало и харченето се забавя. Наскоро обявените данни за търговията бяха ужасяващи. Износът в САЩ през юни е бил $150,5 млрд. в сравнение с $200,3 млрд. внос, което е довело до дефицит в размер на $49,8 млрд. – скок от майските $42 млрд. Фед вече не говори за изходни стратегии, както в началото на годината. По време на срещата си от миналата седмица Федералният комитет за операции на открития пазар потвърди, че възстановяването се забавя, и понижи перспективите си за ръста. Съобщението, че Фед ще рециклира постъпленията от настъпващи в падежния срок ипотечни облигации в нови покупки на дългосрочни съкровищни бонове, е добре дошло. Но банките не кредитират, а на фирмите им трябват стимули, за да наемат на работа, така че решението на Фед не е достатъчно най-вече заради факта, че ще мине време, докато количественото улеснение проработи. Време е за данъчни намаления, които имат и друго предимство – работят бързо. Фирмите реагират на стимули. Предложението на American Enterprise Institute да се премахне данъкът върху заплащането е добро, тъй като това би увеличило чистия приход на домакинствата, като в същото време ще е стимул за компаниите да задържат служителите си на заплати. Според изчисленията на AEI, ако данъкът заплати (половината от който се плаща направо от домакинствата) се прекрати, да речем за година или 18 месеца, за домакинствата ще има незабавно увеличение от 3,5% на разполагаемия доход, което биха могли да използват, за да се поддържа потреблението и да се изплащат дългове. То би дало и стимул за наемане на работа. Би инжектирало допълнителни $625 млрд. годишно и би дало тласък на икономиката. Но вероятността да се случи това в скоро време е нищожна, така че междувременно обезсмисля анулирането на данъчните съкращения на Буш, които биха понижили количеството стимули. Ще е по-добре те да се реформират, за да бъде максимален ефектът им по създаване на работни места. Но на нас ни трябват много повече стимули точно сега, а не по-малко. А в Обединеното кралство коалиционното правителство планира съкращения на публичните разходи в размер на цели 40% от бюджетите на правителствените департаменти и загуба на около 600 000 работни места в публичния сектор, наред с големи данъчни увеличения, включително скок на ДДС от 17,5% до 20% през януари. Съкращаването на публичните разходи и увеличаването на данъците на този етап от цикъла неизменно ще намали икономическия ръст и ще увеличи броя на безработните. Толкова е просто. Скорошни доказателства за това идват от Гърция, която въведе собствен пакет мерки за икономии. Брутният вътрешен продукт се сви с 1,5% през второто тримесечие, безработицата се покачи до 12,5%, а доходността по 10-годишните гръцки правителствени облигации продължава да е висока – 10,7%. Ситуацията е подобна и в Ирландия. „Банкрутирала“ икономика Не помага също, че членовете на коалицията между Либералдемократическата партия и консерваторите подценяват възможностите на икономиката. Миналата седмица министърът на енергетиката във Великобритания Крис Хюн заяви по време на реч, че британската икономика е „банкрутирала“ и „разклатена“, което очевидно не е така. Джъстин Грийнинг, икономически секретар в Министерството на финансите, я описа като „фалирала“ по време на бюджетните дебати. Страшното е, че погрешните политики на коалиционното правителство ще тласнат икономиката отново в рецесия. Потребителското и бизнес доверието в Обединеното кралство започнаха да се сриват едновременно със сформирането на новото коалиционно правителство през май. Особено притесняващ е спадът на индекса на очакванията в наскоро проведеното проучване на Nationwide – той е паднал до 76 през юли от 89 месец по-рано и това е най-ниското ниво от април 2009 г. насам. Индексът се е сринал с 31 пункта от април насам. Месечно провеждано проучване на Европейския съюз също показва, че хората в Обединеното кралство все повече очакват безработицата да се увеличи през следващите 12 месеца. Това несъмнено ще удари харченето. Коалиционното правителство трябва да се откаже от бюджета на икономии и планираните си данъчни увеличения и да започне да намалява данъците. Това може да стане най-добре чрез намаления на осигурителния процент, който е данък върху заетостта. За 2010-2011 г. хазната предвижда този налог да се увеличи с 99 млрд. паунда. Служителите плащат 11% от седмичния си доход между 110 паунда и 884 паунда. Осигурителният процент трябва да се намали до плоските 5% през 2-годишния период на незабавно освобождаване за всички групи доход. Това би насърчило хората да харчат повече, а компаниите – да наемат повече заради по-ниските разходи за заетост. Тази мярка би съживила икономическия ръст и вероятно ще намали мащаба на бюджетните дефицити в дългосрочен план, както и ще увеличи правителствените постъпления. Време е за данъчни съкращения, не за увеличения.