Да си жив на зазоряване

Редакционен коментар

Когато тълпата събори Берлинската стена преди 20 години, малцина от участвалите в това преливащо от радост хаотично празненство на свободата предвидиха последствията. Но въпреки това се възползваха от момента и създадоха историята.
Стената, която от 1945 г. разделяше Германия, бе изтрита от картата на Европа. Отворен бе и пътят за края на Студената война, напредъка на демокрацията и свободните пазари в Източна Европа, както и за разширяването на Европейския съюз.
Две десетилетия по-късно вече е ясно, че светът се сдоби с огромни политически и икономически ползи от падането на комунизма. Въпреки трудностите, които неизбежно ни съпътстват, в лицето на световния тероризъм, конфликта в Близкия изток и икономическата криза, краят на съперничеството между свръхсилите направи света по-безопасен, по-свободен и по-богат.
В дневния ред обаче останаха трудностите по завършването на икономическата интеграция на (Източна) Германия и Източна Европа, където стандартите на живот остават под тези на Запад. Глобалната икономическа криза ще забави усилията за намаляване на разликите. Но с упорит труд и това предизвикателство може да бъде преодоляно.
Източноевропейските страни сътвориха чудеса по пътя към установяване на демокрацията там, където тя почти не бе позната. Но трябва да направят още доста стъпки, за да се справят с гибелното наследство от комунизма, да изградят доверие в публичните си институции и да се преборят с корупцията.
Междувременно се появиха признаци, че разделението между Москва и Запада, което някога минаваше през Германия, сега отново се появява, този път още по на изток, в граничните области на Русия. Освен успехите от 1989 г. и последиците от тях все така актуален е неуспехът на Запада да обвърже Русия по подобаващ начин, да реформира НАТО и да развие нови структури за сигурност. Може би предвид дълбоко залегналата любов на Москва към имперските мащаби усилията биха били напразни. Но все пак трябва да бъде направен някакъв опит. Защото сега Европа вероятно отново е застрашена от образуването на нова опасна сива зона на границата на ЕС/НАТО с Русия.
Всички тези трудности обаче трябва да се поставят в перспектива. Краят на съветската империя и последвалият го разпад на Съветския съюз не бе последван от атомно бедствие. Червената армия се оттегли безболезнено от Централна Европа. Бившите комунистически държави, с изключение на Югославия и Грузия, не се сринаха в хаоса на гражданската война. Заслуга за това развитие имат Михаил Горбачов, Хелмут Кол, Джордж Хърбърт Уокър Буш. И така, не бяха ли смелите източноевропейски пропагандатори и реформатори онези, които, съзнателно или не, доведоха революцията – полското движение „Солидарност“, реформаторите комунисти в Унгария, чехословашките дисиденти и всички онези млади хора, които разрушиха Берлинската стена? Всички те заслужават своето място в историята.