Две специализирани банки могат да съживят традициите и финансират
Изключително бавната акумулация на национален индустриален капитал и преобладаващот присъствие на чуждестранен капитал в българския банков сектор, ориентиращ се преимуществено към нискорисково кредитиране /предоставяне на потребителски и жилищни кредити, както селективно на кредити за оборотни средства при почти пълно отсъствие на инвестиционни кредити/ изисква учредяването на два специализирани банкови институти за финансиране на високотехнологичната индустриализация и съживяването на традиционната индустрия. В специфичните условия на страната твърдението, че финансирането на индустрията от банки е значително по-изгодно от специализираните банки като аргумент срещу последните, е безпочвено. На страната са нужни банки, които да бъдат в състояние да финансира крупни инвестиционни проекти, които са или високорискови или неизгодни за частните банки. С тяхното учредяване ще се създадат условия за постепенно възстановяване на прекъсната връзка между националния индустриален и финансов капитал. Целесъобразно е учредяването с държавни средства на Банка на българската индустрия /ИНДУСТРИАЛБАНК/ за финансиране на високотехнологичната реиндустриализация и съживяване на традиционната индустрия /електроника, машиностроене, електротехническа промишленост,химическа промишленост/ и Банка за финансиране на перспективните отрасли на земеделието и хранително-вкусовата индустрия и особено производството на биохрани, както и на развитието на балнеологичния туризъм, уeлнеса и спа индустрията /БАНК БИОХРАН/. Разбира се, посочените наименования на двете банки са примерни, само да подсказват тяхното предназначение. Учредителният им капитал следва да бъде не по-малко от 500 млн. лв, което ще им позволи да кредитират сравнително големи инвестиционни проекти. Набирането на първоначалния капитал на банките може да стане по пътя на емитиране на дългосрочни държавни ценни книжа, заплащането на лихвите по които да стане чрез реализираните от банките доходи.
Увеличаването на държавния дълг с един милиард лева е напълно приемливо и няма да доведе до нарушаване на финансовата стабилност на страната. Целесъобразно е тези две специализирани банки да продадат 49% от своя капитал на капиталовия пазар след изтичането на пет години от своето съществуване, което ще способствува за укрепване на тяхната капиталова база и разширяване на кредитната им дейност. За улесняване на финансирането на двете банки на международния капиталов пазар е целесъобразно те да емитират дългови инструменти, които да са гарантирани от българската държава.
В тези две банки следва да се насочи и една значителна част от свободната ликвидност на държавните фирми. Те могат да се използуват и като обслужваща и доверителна банка на Националната агенция на приходите /НАП/. Този допълнителен финансов ресурс ще може да се използува за рефинансирането на процеса на реиндустриализация. Създаването на двете нови специализирани банки следва да се разглежда като допълнение на Българската банка за развитие и не преследва целта да бъдат нейна алтернатива. Високотехнологичната реиндустриализация и съживяването на традиционната индустрия изискват допълнително огромни капиталовлежения, които не са по силите на Българската банка за развитие.