Две трети от българите нямат пари за почивка
Близо половината от хората у нас не са отдъхвали извън дома си от години
Седмица на южното море или чист въздух на село е наградата за 1 г. труд
Чавдар Найденов,
агенция „АФИС“
Всеки четвърти българин ще ходи на почивка това лято, а всеки осми още не е решил дали да го направи. 28% заявяват, че предпочитат да летуват със семейството, а 19% – предимно хора на възраст под 30 г. – с приятели. Още 3% планират да летуват сами. Близо 45% от почиващите ще отделят време за целта до една седмица, още толкова – между 7 и 14 дни и едва 9% – над две седмици.
62 на сто от почивките ще бъдат прекарани на море, а всеки десети предпочита планината. 4% ще използват като отдих рехабилитацията в балнеосанаториум или посещението в родния край.
Любопитно е, че въпреки големите парични потоци на българския туризъм в чужбина това явление обхваща едва 5% от населението. Толкова са онези, които възнамеряват да посетят било курорти в балканските страни (3%), било в Европа (2%). В сравнение с преди години рязко е спаднал делът на отдиха, осигуряван (и отчасти покриван)
–––––––––––––––––––––––––––
от социалните пера на фирмите
–––––––––––––––––––––––––––
по месторабота. Едва 7% от почивките ще бъдат чрез ведомствени карти. 18% предпочитат самостоятелна резервация, 6% ще решат на място къде да се установят, 3% предпочитат да използват услугите на туроператор.
Само 2% от онези, които заявяват, че няма да почиват, го обясняват с липсата на желание. Останалите изтъкват преди всичко финансови причини. Този мотив посочват 71 на сто. Едва за 10% главният мотив да останат вкъщи е служебната заетост. 7% са възпрепятствани заради гледането на дете или близки, семейни или приятелски взаимоотношения, а на още 8% не им позволява здравето.
Очевидно е, че най-съществен е финансовият фактор. Затова не е учудващо, че в случая с почивките се наблюдава същата устойчива диференциация, каквато се установява при доходите.
От онези 60%, които няма да ходят на почивка, 46% съобщават, че не са го правили от дълги години. Още 10% казват, че за последен път им се е случвало да отидат на почивка преди няколко години. Едва за 4% можем да допуснем, че нямат такава нужда, защото са били на почивка или през миналата година, или тази. Обратно – сред онези 26%, които планират почивка сега, само 1% твърдят, че това не им се е случвало от години. Нещо повече, две трети от хората, които тази година вече веднъж са ползвали отдих,
–––––––––––––––––––––––––––
смятат да го направят още веднъж
–––––––––––––––––––––––––––
през това лято.
По-просто казано: който е почивал, пак ще почива, а който е уморен – ще се труди. Подобна почти „библейска“ формула обобщава картината и според вида занятие: ще отдъхнат 59% от служителите, 49% от предприемачите и едва 27% от работниците. По обясними причини съответното число при безработните е 7%, а при пенсионерите – 4%.
Къде ще почиват? Най-често посочваното конкретно място за почивка е Созопол. Всеобщото впечатление за пренаселеността му се потвърждава от статистиката – 7% от почиващите възнамеряват да го сторят там. Това е почти толкова, колкото във Варна и Бургас взети заедно (8%), и повече от съвкупната посещаемост от българи на големите курорти Слънчев бряг, Златни пясъци и Албена – 6%.
25% изрично посочват места по Южното Черноморие, а 10% – на Северното.
Любопитно, че северното крайбрежие остава по-скъпо и престижно, въпреки че на юг климатът е по-топъл, а брегът по-разнообразен. За това свидетелства фактът, че възнамеряващите да почиват във Варна предвиждат за разходи средно 642 лв., а тези в Бургас – 426 лв. Още по-голяма разлика се получава, ако сравним Златни пясъци и Слънчев бряг – 1600 спрямо само 667 лв. Като цяло разликата между средния очакван разход на двете наши „ривиери“ е над 270 лв. – 790 спрямо 512 лв. Това означава, че
–––––––––––––––––––––––––––
на север цените са по-високи
–––––––––––––––––––––––––––
а посетителите изкарват там повече дни. Причините за този феномен могат да бъдат различни: по-големите инвестиции в инфраструктурата на Северното Черноморие, предпочитанието на властта към почивните станции резиденции там, по-щадящият климат от гледна точка на северните европейци и други.
Останалите данни са близки до очакваното. Сравнително най-малко средства планират да изхарчат онези, които ще почиват по санаториуми или по родните места – средно 428 лв. За планина се предвижда разход средно от 460 лв. За море той, разбира се, е значително по-висок – 578 лв. Средният бюджет за летуване по курортите в балкански страни пък е по-висок двойно – 1150 лв., а по света – почти петорно – 2652 лв.
Като цяло в сравнение с първите години на прехода голяма промяна в демографията на летния туризъм на българите не се наблюдава. Още през далечната 1994 г. аналогично изследване установи числа, учудващо близки до сегашните: и тогава 25% от пълнолетните българи бяха ползвали летен отдих. И тогава 42% от младите хора под 30 години заявиха, че са били на почивка (сега съответният дял е почти същият – 41,6%). И тогава
–––––––––––––––––––––––––––
типичното летуване траеше около
–––––––––––––––––––––––––––
10 дни
а хората, които заявяваха, че принципно не обичат да ходят на почивка, бяха 2%.
Не е особено значителна (предвид различната методика) и най-често посочваната причина да не се ходи на почивка. През 1994 г. за 50% тя беше недостигът на средства, сега тя се посочва от 44% от цялото население. Това ще рече, че въпреки че вече в течение на 5 г. се регистрира растеж на икономиката, за две трети и повече българи структурата на потреблението продължава да бъде типичната за кризисни периоди.
–––––––––––––––––––––––––––
Данните са от изследване, осъществено от агенция АФИС по поръчка на в. „Стандарт“. В периода от 14 до 16 юни 2006 г. са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани в София, областните центрове, малките градове и селата. Изводите са представителни за общественото мнение в страната. Заглавието е на редакцията.
–––––––––––––––––––––––––––