Деглобализацията в банковия сектор набира скорост

Според отчета на Банката за международни разплащания за третото тримесечие на 2013 г. обемът на раздадените от банките в чужбина кредити възлиза на 28,5 трилиона щ.д., което е с 1 трилион щ.д. по-малко в сравнение с края на септември 2012 г. Едновременно с това банките в Япония и някои от страните с формиращи се пазари отбелязват ръст на кридетите, които техните банки са предоставили на свои клиенти в чужбина.

Силно впечатление прави рязкото намаление на обема на междубанковите кредити. От март 2008 г. до септември 2013 г. той се е свил от 22,7 трилиона щ.д. на 17 трилиона щ.д. Две трети от това намаление се пада на банките от Еврозоната, останалата част главно на щвейцарските банки. Обикновено банките предоставят кредити на други банки чрез свои дъщерни банки в Лондон. След избухването на глобалната финансова криза този пазар рязко се сви.

Тенденцията на деглобализация се проявява и на пазара за дългови инструменти. От средата на 2007 г. до средата на 2013 г. той е нараснал от 70 трилиона щ.д. на 100 трилиона щ.д. Но този приръст се дължи на рязкото повишаване на държавните емисии /на централното правителство, на регионалните и локални органи на изпълнителната власт/. Обемът на емитираните държавни дългови инструменти достига през средата на 2013 г. 43 трилиона щ.д. или с 80% повече в сравнение със средата на 2007 г.

Значението на банковия сектор във финансовата система на една отделно взета страна може да се определи като сумата на раздадените на частния сектор банкови кредити се съотнесе към сумата на тези кредити и емитираните от частния сектор дългови инструменти /облигации/. Това съотношение показва, доколко в една страна финансирането на стопанството зависи от банковия сектор и доколко от финансовия пазар. В световен мащаб се наблюдават значителни различия. Така например, относителният дял на банковия сектор във финансирането на икономиката в Австрия е 60%, докото в САЩ той е едва 20%. През последните години в редица страни се наблюдава повишаване на значението на финансовия пазар за финансирането на фирмите.

Големите различия между отделните страни се дължи на въздействието на редица фактори като степен на икономическо развитие, вид на правната система, структура на народното стопанство. Като правило, страни с по-висок БВП на човек от населението имат по-висок относителен дял на финансовия пазар във финансирането на стопанството. По-развитите страни способствуват и за развитие на необходимите финансови знания, които са изключително важна предпоставка за инвестиции в ценни книжа. Освен това страните с развит финансов пазар имат и по-развито зцаконодателство и институции за функциониране на финансовия пазар.

Икономическата структура също играе важна роля. Така например, държави със сравнително по-висок относителен дял на селското стопанство и на строителството, т.е. сектори с прехвърляем физически капитал имат по-силно развит банков сектор отколкото финансов пазар. Страни със висок относителен дял на сектори, опиращи се на интензивното използуване на хуманен капитал имат развито финансиране на фирмите с помощта на акции и облигации и вследствие на това по-силен финансовия пазар. Малките фирми са по-зависими от банков кредит в сравнение с големите, защото банковият кредит за тях е по-изгоден.

Томас Тилман

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *