Депозити – „мъртвите пари“

В структурно отношение е добре за страни като нашата – с малко собствен капитал, да трупат спестявания дългосрочно, за да могат да се развиват, защото инвестициите са трансформирани спестявания – собствени или чужди. Това смята Калин Христов, подуправител на БНБ.
Той бе помолен да коментира паричната статистика на БНБ за януари, която Централната банка оповести вчера, и която показва ново увеличение на депозитите на населението с 10,7% на годишна база като те са достигнали размер равен на близо половината от БВП на страната или 38,347 млрд. лв. Общо депозитите на неправителствения сектор са 57,582 млрд. лв. или 71,5 процента от БВП на страната като годишният им темп на прираст е 9,9 процента.
„Добре е в структурно отношение депозитите у нас да се увеличават, в същото време краткосрочно при подтиснато потребление не се увеличава Брутният вътрешен продукт, тъй като 80 процента от БВП се дължи именно на потреблението“, коментира подуправителят на БНБ.
За да се осигури растеж на една икономика най-важно е да се осигурят инвестиции и затова е добре на макроикономическо ниво, когато има повече спестявания и по-малко потребление – не случайно Китай има 40% от БВП инвестиции, а потреблението е много по-ниско, разви тезата си Христов. По този начин се осигурява растеж, добави той. Единственият начин да създаваш работни места е като инвестираш и това важи особено за малки икономики като нашата, където не може чрез вътрешно търсене да се осигури растеж, добави още той.
В България чрез относително ниското ниво на подоходен данък и относително по-високо ниво на облагане на потреблението без изключение от ДДС за хората се създава стимул да работят и да инвестират или пестят, отбеляза Христов в лекцията си на форум, организиран от Делойт. Когато не си развит като икономика, трябва повече да спестяваш, защото спестяванията са основата на инвестициите, заяви Калин Христов. С налагането на данък върху доходите от депозит, интересът към спестяване не намаля, а просто депозитите се преструктурираха от срочни в безсрочни спестявания, констатира Калин Христов.
Големият въпрос за нашата икономика е как спестяванията да се превърнат в инвестиции и как да се мотивират инвеститори да вложат пари тук, посочи Калин Христов. Последните данни на Централната банка показват, че за разлика от депозитите, при кредитите има намаление. В края на януари 2014 г. кредитите на неправителствения сектор са 54,492 млрд. лв. или 67,6 процента от БВП на страната, като те намаляват на годишна база с 0,4 процента.
В икономиката ни няма проблем с предлагането на кредити, банките имат достатъчно капиталова адекватност, имат и свръхликвидност, дори нещо повече – за пръв път от последните шест-седем години българските банки са дали повече средства на външния свят, отколкото са получили, коментира Христов.
Тъй като няма инвестиционна активност у нас, а банките ни са свръхликвидни, то те инвестират в чужди икономики, така както работи системата на свободно движение на капитали, добави той. Според Христов слабото търсене на кредити може да се обясни с различни фактори – вътрешна или външна несигурност, а
несигурността влияе негативно върху ръста на инвестициите. Влизането на страната ни в еврозоната няма да бъде за нашето развитие своеобразна къса пътечка, която да ни позволи да прескочим рисковете и да преминем на по-високо ниво на нашето развитие, категоричен е Христов. Нито еврозоната, ниво банковият
съюз могат да решат нашите проблеми, ние винаги ще трябва да си плащаме рисковата премия, ако страната ни не е реформирана, заяви той. Ние имаме по-високи лихвени нива на кредитите, защото това е свързано със структурата на икономиката и държавата, това е свързано с бюрокрацията, с нивото на съдебната
система и т.н. , обясни Христов. За да имаме по-ниски лихви трябва да се направят реформи, които да променят тези неща, а това е най-трудно, заяви подуправителят на БНБ.