Дефицитът за 2015 г. е окончателно под 3%.

Дефицитът е под 3% както на касова, така и на начислена основа. Това показват окончателните данни за изпълнението на държавния бюджет към края на 2015 г. При това положение България ще избегне процедурата по свръхдефицит, която можеше да бъде стартирана заради рекордния дефицит от 5.8% през 2014 г., постигнат основно заради необходимостта да се изплатят гарантираните депозити във фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ).

От данните на МФ се вижда, че и приходите, и разходите са увеличени с около 2 млрд. лв. спрямо записаните числа при приемането на Закона за бюджета за 2015 г. Тоест извънредните постъпления са използвани изцяло за покриване на допълнителни разходи (основни пари за министерства и за разплащания по европейските програми), а не за свиване на дефицита. Окончателните данни показват дори, че приходните агенции (митниците и НАП) не са успели да изпълнят 100% плана за събираемостта от ДДС.

Повече дефицит

Въпреки че като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) дефицитът на касова основа е 2.9% (под заложените 3% в неактуализирания бюджет за 2015 г.), в номинално изражение той дори е по-голям. Увеличението е с около 230 млн. лв., а намалението като дял от БВП се дължи на факта, че икономиката нарасна номинално повече, отколкото беше заложено. Добрата новина е, че правителството не изпълни намерението си да увеличи „дупката“ до 3.3% от БВП, каквото беше записано при актуализацията на бюджета, приета в края на миналата година. Ако този план беше изпълнен, тогава числото за дефицита щеше да бъде с 400 млн. лв. по-голямо.

Когато говорим за дефицита на начислена основа, който е по-малък от касовия заради очакваните бъдещи вземания по разплатените европейски проекти, очакванията на МФ са той да е около 2.5%. В Конвергентната програма за периода 2015 – 2018 г. е записано, че той не бива да надвишава 2.8%. Успехът тук се дължи на ударното разплащане с държавни пари по европейските програми, които впоследствие трябва да ни бъдат върнати от Брюксел. От данните се вижда, че през миналата година Европейската комисия е превела на България малко над 3.6 млрд. лв.

Според финансовото министерство постигнатият резултат е изключително важен, тъй като е имало „сериозни предизвикателства, свързани основно с успешното финализиране на проектите по оперативните програми, Програмата за развитие на селските райони и Програмата за развитие на сектор „Рибарство“ за програмния период 2007 – 2013 г.“

По-малко ДДС

Въпреки опитите на държавата да събира повече данъчни приходи статистиката към края на годината показва, че събираемостта е изпълнена 99%. И докато при преките данъци (корпоративен, подоходен и осигуровките) има преизпълнение, при косвените данъци имa изоставане. Всъщност то е при събирането на ДДС, като там планът е изпълнен едва 95.7%.

Министерството на финансите не е предоставило точно каква е събирамостта на ДДС – от внос и от продажби в България и ЕС. Преди седмица Агенция „Митници“ представи годишния си отчет за дейността, от който стана ясно, че е преизпълнила плана си при събираемостта на ДДС при внос от трети страни. Националната агенция за приходите (НАП) не е представила годишния си отчет, но ако данните на митниците са верни, изоставането остава да се дължи изцяло на управляваната от Бойко Атанасов институция.

МФ оправдава слабия резултат с по-големите суми, възстановени на фирмите като данъчен кредит. От ведомството на Владислав Горанов изтъкват, че към края на 2015 г. няма задържане на кредит и нивото на дължимия данък е близо до нивото в края на 2014 г. Според изнесената информация към декември невъзстановеният данъчен кредит на фирми е в размер на 128.5 млн. лв. За същия период на 2014 г. беше 105 млн. лв., а година по-рано – 240 млн. лв.

Очакванията към НАП бяха по-големи, особено на фона на падащите цени на горивата през 2015 г., което на теория увеличава потреблението както на бензин и дизел, така и на всички стоки и услуги, които са свързани косвено с тях. Сметките вероятно са се объркали заради незначителното поевтиняване на горивата в България, отчитайки срива на петрола под 30 долара за барел (близо 50% за година). Данните от компонентите, формиращи БВП, показват, че потреблението на домакинствата е нараснало незначително през първите три тримесечия на 2015 г.

Друг проблем се оказва несигурността в България, която кара хората да спестяват, вместо да потребяват. Самият Горанов призна по време на десетата среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“, че противно на очакванията и „на това, което пише в книгите“, потребителите са предпочели да спестят по-големия си разполагаем доход през 2015 г., вместо да го инвестират или използват за потребление. Данните на БНБ за цялата 2015 г. показват, че депозитите на домакинствата и бизнеса са се увеличили до рекордните 63.7 млрд. лв., като от тях 42.5 млрд. лв. са на домакинствата. Според финансовия министър раздвижването на крайното потребление изисква дългосрочна стабилност и перспектива. „Това, което най-трудно се възстановява и се чупи бързо, е икономическото доверие на субектите в средата. Истината е, че хората харчат днес това, което вярват, че ще изкарат утре“, каза Горанов.

За сметка на НАП митниците са успели да преизпълнят плана си за акцизите и ДДС от внос. При тях бяха притесненията, тъй като и двата компонента се влияят силно от падащите цени на петрола и горивата. Управляваната от Ваньо Танов агенция е успяла да преизпълни плана си при акцизите, като на годишна база отчита ръст от 12%. При ДДС от внос нарастването спрямо 2014 г. е близо 1%. Оттам смятат, че основната причина за добрите резултати се дължи на „прилагането на комплекс от мерки и дейности, насочени към повишаване събираемостта на приходите, прилагането на модерни методи за оценка и анализ на риска, разследването и противодействието на измамите и нарушенията на митническото законодателство, както и на комплекс от мерки, засягащи движението на стоки, подлежащи на забрани и ограничения“.

Добър старт на годината

Предварителните данни на МФ за януари 2016 г. показват внушителните 952 млн. лв. излишък – число, невиждано досега през първия месец на годината, който по традиция е месецът с едни от най-големите плащания и най-малко данъчни приходи. Финансовото министерство отдава подобрението на бюджетната позиция на ръста при данъчните и неданъчните приходи, както и постъпленията от Брюксел. През януари са събрани общо 3.1 млрд. лв. (9.4% от годишния разчет), като спрямо януари 2015 г. се отбелязва ръст от 642.7 млн. лв. Няма конкретни числа за съотношението между местните приходи и европейските, но се знае, че увеличението спрямо година по-рано в първия случай е с 461.8 млн. лв., а във втория – с 180.9 млн. лв.