Дефлацията се завръща през ноември, но се забавя на годишна база

През ноември Националният статистически институт (НСИ) отново отчита дефлация, след като през октомври имаше инфлация на месечна база за пръв път от април насам. На годишна база дефлацията остава, като забавя своя темп, за който обаче Българска народна банка (БНБ) допуска, че може отново да се ускори.

В предпоследния месец на 2015 г. дефлацията е 0,1% на месечна и 0,4% на годишна база. От началото на годината също е 0,4 на сто. В само четири от последните 11 месеца НСИ регистрира инфлация на месечна база, в други шест – дефлация, а в само един – никаква промяна в индекса на потребителските цени.

Така по всичко личи, че 2015 г. ще бъде втората поредна година с дефлация в България, след като през 2014 г. имаше такава от 1,4 на сто. А годишната инфлация е отрицателна от средата на 2013 г. насам.

През четвъртото тримесечие на 2015 г. дефлацията у нас временно ще се увеличи заради влиянието на спада в цената на петрола през третото тримесечие, която се пренася в цените на транспортните горива, влизащи в състава на индекса на потребителските цени. Това посочва икономическият екип на Българска народна банка (БНБ) в третото за тази година тримесечно издание „Икономически преглед“.

Централната банка прогнозира, че през първото тримесечие на 2016 г. ще се формира тенденция към ограничаване на годишния спад на потребителските цени. Това ще отразява основно понижението на цената на петрола на международните пазари, образувана в евро, през последните три месеца на годината и допусканията на банката са за стабилизирането й след това.

За четвъртото тримесечие на 2015 г. БНБ очаква инфлацията да бъде в диапазона от -1,7% до -0,8%, а през първото тримесечие на 2016 г. – в границите от -0,9% до 0,3% годишно.

От своя страна Министерство на финансите предрича дефлация от 0,9% за цялата 2015 г. заради динамиката на цените на суровините на международните пазари и при нехранителните стоки.

Като цяло според БНБ от началото на годината дефлацията у нас е налице заради поевтиняването на горивата, намиращи се под влиянието на понижаващите се международни цени на петрола. По-ниските цени на основните суровини също са източник на дефлационно влияние. Административно определяните цени на редица стоки и услуги, измежду които тези на електрическата енергия и природния газ, пък са с положителен принос за общата инфлация.

От началото на 2015 г. БНБ отчита тенденция, според която дефлацията в страната се определя в по-голяма степен от продукти със сравнително високо тегло в потребителската кошница, сред които са и горивата.

През ноември цените на горивата продължават да спадат, като автомобилният бензин А98Н поевтинява с 2,5%, а А95Н – с 2,3%. Цената на дизела е надолу с още 2,4%, а тази на метана – с 1 на сто. Пропан-бутанът поевтинява с 2,7%, а течните горива за битови нужди – с 1,7%.

До септември 2015 г. на годината централната банка отчита нарастване на броя на стоките и услугите, чиито цени се повишават, но понеже увеличението на цените е сравнително слабо (основно до 1%) и поради малките тегла на тези стоки в потребителската кошница, повишението на техните цени не успява да компенсира отрицателния принос на стоките и услугите, при които се отчита дефлация.

Сега през ноември НСИ регистрира, че на месечна база най-силно спадат цените в транспорта – с 1,7%. Хранителните продукти и безалкохолните напитки пък са с 0,1% по-евтини спрямо месец по-рано. С толкова са по-ниски и разходите за съобщителни услуги.

Същевременно цените на облеклото, обувките и услугите в здравеопазването, развлекателния и културния сектор са покачват с 0,2%. С 0,1% растат цените на жилищното обзавеждане, домакинските уреди и принадлежности и обичайното поддържане на дома, докато режийните разходи остават без промяна.

Спрямо октомври няма промяна и в цените на алкохолните напитки, тютюневите изделия, както и на услугите в секторите образование и ресторантьорство и хотелиерство.

Месец преди края на 2015 г. цените на лекарствата и другите фармацевтични продукти се увеличават с 0,1% на месечна база. Цените на лекарските услуги и на извънболничните медицински услуги (измежду които рентгенови снимки и лабораторни изследвания на кръв) се повишават, съответно с 0,6 и 1,7% на месечна база, докато цените на стоматологичните услуги остават на равнището на предходния месец.

Използвайки европейската методология, НСИ регистрира по-висока дефлация както спрямо ноември 2014 г., така и спрямо октомври 2015 г. Изчислена по този начин, годишната дефлация е 0,9%, а на месечна база цените в България са се понижили с 0,3%. От началото на годината хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) спада и с 1,3 на сто, или над три пъти повече спрямо националната статистика.

В същото време цените в т. нар. малка потребителска кошница (100-те най-необходими стоки и услуги с тегла, каквито имат те в бюджетите на най-бедните 20% от домакинствата) се покачват с 0,2% на месечна база и с 0,6% от началото на годината.

С най-голям принос за месечната инфлация в малката кошница са поскъпналите с 0,5% нехранителни стоки и поскъпналите с 0,2% хранителни стоки. Цените на услугите намаляват с 0,1% на месечна основа.