Джоузеф Стиглиц: Търсене, търсене и пак търсене

През 2014 г. световната икономика остана заседнала в същия коловоз, в който е откакто излезе от глобалната финансова криза през 2008 г., пише за сайта project-syndicate.org Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц – професор в Колумбийския университет, бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната банка, оглавявал и Икономическия съвет при президента Клинтън.

Въпреки привидно силните правителствени действия в Европа и САЩ, двете икономики изпитаха дълбоки и продължителни периоди на спад. Разликата между това къде са те сега и къде биха били, ако кризата не бе избухнала, е огромна. В Европа тази разлика се увеличи през миналата година.

Развиващите се страни се справиха по-добре, но дори и там новините бяха лоши. Най-успешните от тези икономики, базирали растежа си на износа, продължиха да се разширяват след финансовата криза, въпреки че експортните им пазари имаха проблеми. Представянето на развиващите се икономики обаче също започна да се влошава значително през 2014 г.

През 1992 г. Бил Клинтън основа успешната си кампания за президент на САЩ върху прост лозунг: „Икономиката е от значение, глупчо.“ От днешна гледна точка, нещата тогава не изглеждаха толкова зле – доходите на средното американско домакинството сега са по-ниски. Можем обаче да почерпим вдъхновение от Клинтън. Неразположението, което измъчва днешната глобална икономика може да бъде най-добре отразено в два прости лозунга: „Политиката е от значение, глупчо“ и „Търсене, търсене, търсене“.

Ние сами си причинихме почти глобалната стагнация, на която станахме свидетели през 2014 г. Тя бе резултат от политиките в няколко водещи икономики, които задушиха търсенето. При липсата на търсене инвестициите и работните места просто не се случват. Толкова е просто.

Никъде това не е по-ясно, отколкото в еврозоната, която официално прие политиката на строги икономии – съкращения на държавни разходи, които усилиха слабостите в частното потребление. Структура на еврозоната е частично виновна за адаптацията към шока от кризата. В отсъствието на банков съюз не бе изненада, че парите напуснаха най-тежко засегнатите страни, отслабвайки финансовите им системи и ограничавайки кредитирането и инвестициите.

В Япония една от трите „стрели“ на програмата за съживяване на икономиката на премиера Шиндзо Абе бе насочена в грешната посока. Спадът на БВП, който последва увеличаването на данъка върху потреблението през април миналата година, даде още едно доказателство в подкрепа на кейнсианската икономика – като че ли вече нямаше достатъчно доказателства.

САЩ въведоха най-малко строги икономии и се радват на най-добрите икономически резултати. Но дори и в САЩ има 650 000 държавни служители по-малко в публичния сектор, отколкото имаше преди кризата. При нормални обстоятелства щяхме да очакваме с около два милиона повече. В резултат на това САЩ също изпитват проблеми, като растежът е толкова анемичен, че заплатите остават на практика в застой.

Голяма част от забавянето на растежа в нововъзникващите и развиващите се страни отразява забавянето на Китай. В момента Китай е най-голямата икономика в света (по отношение на паритета на покупателната способност) и отдавна е основен фактор за растежа на световната икономика. Но забележителният успех на Китай донесе свои собствени проблеми, които трябва да бъдат разгледани по-скоро.

Пренасочването на китайската икономика от количеството към качеството е добре дошло – почти необходимо. И въпреки че борбата на президента Си Дзинпин срещу корупцията може да предизвика икономическия растеж да се забави допълнително заради ефекта върху обществените поръчки, няма причина Си да отстъпва. Напротив, други сили, които подкопават доверието в правителството му – широко разпространени проблеми на околната среда, високо и повишаващото се ниво на неравенство, както и измами в частния сектор – трябва да бъдат адресирани със същата сила.

С една дума светът не трябва да се очаква Китай да поддържа глобалната съвкупно търсене през 2015 г.

В същото време можем да очакваме Западните санкции да забавят допълнително растежа в Русия, което ще има неблагоприятно въздействие върху и без това слабата европейска икономика. (Това не е аргумент срещу санкциите: Светът трябваше да отговори на инвазията на Русия в Украйна. Западните корпоративни ръководители, които мислят различно и искат да защитят своите инвестиции, показаха тревожна липса на принципи.)

През последните шест години Западът вярваше, че паричната политика може да спаси положението. Кризата доведе до огромни бюджетни дефицити и увеличаващи се дългове, както се смята, че необходимостта от намаляване на задлъжнялостта изисква фискалната политика да бъде изтласкана на заден план.

Проблемът е, че ниските лихвени проценти няма да мотивират фирмите да инвестират, ако няма търсене на техните продукти. Нито пък ще вдъхновят хората да вземат заеми, за да потребяват, ако са обезпокоени за бъдещето си (а те трябва да бъдат).

Това, което може да направи паричната политика, е да създаде балони при цените на активите. Тя може дори да поддържа цената на държавните облигации в Европа, по този начин предотвратявайки дългова криза.Трябва обаче да е ясно: вероятността разхлабената парична политика да възстанови глобалния просперитет е нулева.

Това ни връща към политиките. Търсенето е това, от което светът се нуждае най-много. Частният сектор – дори и с щедрата подкрепа на паричните власти – няма да го осигури. Но фискалната политика може. Имаме богат избор на публични инвестиции, които ще донесат възвръщаемост, далеч надхвърляща цената на капитала, а това ще заздрави балансите на държавите, които ги предприемат.

Големият проблем пред света през 2015 г. не е икономически. Ние знаем как да излезем от сегашната криза. Проблемът е в глупавите ни политики.