Диагноза: МВР

Скандалните разкрития за „дарителите” на МВР, за извършваните от служителите му безконтролни подслушвания и за размерите на полицейското насилие са само шумната част от проблемите на българското Вътрешно министерство. Далеч по-тихи, но не по-малко катастрофални за имиджа на ведомството са проблемите около неговата прозрачност и отчетност, твърди Иванка Иванова, ръководител на правния отдел на софийския институт „Отворено общество”.
Министерство на Всичките Работи?
МВР е единствената българска институция, която продължава да не публикува годишни отчети за своята дейност. В България секретността в сектора на сигурността се разпростира не само върху специалните служби, но и върху полицията, което не е нормално. В Европа вътрешните министерства се отчитат публично по 18 показатели, включително за начина на изразходване на обществените средства и дори за съотношението между мъжете и жените в отделните звена на системата. Допреди една година българското МВР оповестяваше публично единствено колко бюджетни средства е получило. Все още липсва публичност на важна информация, например за това каква работа и срещу какви пари е свършило министерството.
 

Едва 25 на сто от българите гласуват доверие на полицията

Макар методиката за изчисляване на този важен за ефективността на полицейската работа показател да е променена, проблемите остават нерешени заради големия брой неотчетени престъпления. Според сравнителния анализ на „Отворено общество“, убийствата в България са 4 пъти повече в относително изражение отколкото в Германия. В същото време България заема 6-то място в ЕС по брой на полицейски служители на 100 хиляди души от населението, докато Германия е на скромното 18-то място. Едва 25 на сто от анкетираните български граждани гласуват доверие на „родната” полиция. В Германия 8 от всеки 10 човека вярват на полицейските органи.
Митове и легенди от България
Изследването на „Отворено общество“ разбива мита, поддържан от управленския елит, че ниската ефективност в сектора на сигурността е функция от липсата на средства. Или казано по друг начин – проблемите в силовите структури идвали от това, че хората там били с ниски заплати. Според Иванка Иванова обаче данните за бюджетите на съдебната система сочат съвсем друго – а именно, че проблемът с ниското заплащане в прокуратурата и съдилищата е зачеркнат още преди 5-6 години. В момента съдебната власт е много добре финансирана, а висшите магистрати и особено колегите им прокурори получават заплати, които в относително изражение са най-високите в Европейския съюз.
Но увеличаващите се доходи на магистратите ни най-малко не са спомогнали за редуцирането на явлението подкупност в съдебната система. Това означава, че увеличението на заплатите без вземане на каквито и да е други мерки, не води до автоматично намаляване на корупцията. Ще бъде много опасно, ако този печален опит бъде приложен и спрямо държавната администрация и системата на МВР, за което настояват управляващите – предупреждава в заключение Иванка Иванова от софийския институт „Отворено общество”.

Николай  Цеков, Дойче веле