Димитрис Аврамопулос: България и Румъния трябва да бъдат в Шенген
България и Румъния са изпълнили изискванията за Шенген и следва да бъдат приети, заяви кандидатът за комисар по миграция и вътрешна сигурност Димитрис Аврамопулос в отговор на въпрос на Илияна Йотова, евродепутат от групата на социалистите, дали ще окаже натиск върху Европейския съвет за присъединяването на двете страни. Това съобщи Европейският информационен център на депутата от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, цитиран от БТА.
Аврамопулос увери, че познава проблема, защото двете страни са съседни на Гърция, и побърза да уточни, че има ангажимент за скорошното им присъединяване, въпреки че въпросът не попада в конкретните му правомощия. Според Авромопулос Шенген е едно от най-големите постижения на съвременното поколение европейци. Той се обяви за пълна забрана за повторно затваряне на границите и ограничение на свободното предвижване на хората. Категоричното му мнение бе, че тези сили, които пречат на Шенген, „слагат прът в колелета на европейската демокрация“.
За първи път в следващия колегиум на ЕК ще има специален ресор, отговарящ за въпросите на миграцията и вътрешната сигурност. Това бе подчертано нееднократно както в изказванията на кандидата на Жан-Клод Юнкер за този пост, така и в мненията на членовете на парламентарната комисия ЛИБЕ (по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи) по време на изслушването. Европа е изправена пред нови предизвикателства – бежански потоци, хора, търсещи закрила и убежище, терористични заплахи и т.нар. чуждестранни бойци, опасностите от радикализация в световен мащаб.
Димитрис Аврамопулос очерта няколко предизвикателства пред бъдещата си работа. Европейските институции приеха законодателен пакет, свързан с бежанците и убежищата, но предстои да заработи в държавите членки през юни следващата година. ЕК трябва да подпомага и координира националните политики, за да се гарантира разпределението на отговорностите между тях. „Миграцията не е проблем само на Южна Европа“, заяви многократно кандидатът за комисар и поиска повече правомощия и по-добро финансиране на Фронтекс – европейската агенция за външните граници. През следващите години европейската политика ще бъде насочена към легалната миграция. В това отношение Аврамопулос бе повече от пестелив, залагайки на досегашните законодателни предложения на ЕК – „синята карта“, сезонните работници и предстоящото приемане на директивата за студентите и научните работници. Предстои изработване и на Харта за защита правата на легалните емигранти.
Голяма част от въпросите по време на изслушването се отнасяха до защитата на личните данни, особено в контекста на отменената от съда в Люксембург директива. Кандидатът за комисар не се ангажира с предстоящо предложение за нова директива, като подчерта, че предварително ще бъдат направени сериозни проучвания, които да намерят златната среда между успешната битка с престъпността и тероризма и неприкосновеността на личните данни и човешките права.
Димитрис Аврамопулос не се ангажира на този етап и с конкретни законодателни предложения в областта на борбата с корупцията, организираната престъпност и прането на пари, какъвто ангажимент бе приет от изтичащия мандат на комисията Барозу.
От друга страна бъдещият еврокомисар за политиката за съседство и преговори за разширяване Йоханес Хан каза по време на своето изслушване пред ЕП, че Сърбия трябва внимателно да обмисли своето решение да не се присъединява към санкциите на ЕС против Руската федерация, ако иска да стане членка на Европейския съюз, цитиран от агенция ТАСС. Ако Белград иска да се придвижи към членство в ЕС, той трябва да прати правилен сигнал по въпроса за санкциите срещу Русия, заявил Йоханес Хан, цитиран от ТАНЮГ.
ТАСС отбелязва, че лидерите на Сърбия – президентът Томислав Николич и премиерът Александър Вучич, много пъти са заявявали, че няма да подкрепят санкциите на ЕС против Руската федерация.
Йоханес Хан обеща също така, че ще се заеме сериозно със задачата Македония да започне преговори за членство в Европейския съюз по време на неговия мандат, предаде агенция МИА.
На изслушването пред Европейския парламент днес Хан посочи, че е неприемливо Македония да е кандидатка за членство от 2005 г., а още да не е започнала преговори.
„Това влияе и на настроението на гражданите в страната и затова реформите там се забавиха. Такова развитие на събитията е незадоволително и за мен ще бъде важно да се занимая с него и да се опитам да намеря решение“, изтъкна Хан.