Дипломи за… смет

Списък с 13-те официално огласени нелегитимни университети предлага Силвия Петрова в сп. „Анна“

05.11.2006

Доброто образование е исконна ценност за българина. Като че ли остава традиция стремежът му да изучи детето си, за да му даде път в живота.

В това, разбира се, няма нищо лошо. С една малка подробност. Сякаш все по-често за единствен критерий за завършено образование се смята взетата диплома. И за съжаление много стават жертва от доверчивост. Тъпговци абсолютно безсрамно

продават дипломи, но – без знания

Докато частните детски градини и училища задължително спазват програми, одобрени от Министерството на образованието и науката, при университетите нещата стоят по малко по-различен начин. Думата университет идва от латински – universum, и означава „свят, вселена“.

А Законът за висшето образование постановява, че университет е „висше училище, което обучава по широк кръг специалности, поне в три от четирите основните области на науката – хуманитарна, природна, обществена и техническа“.

Очевидно е, че тези изисквания се покриват от много малко от българските висши учебни заведения – те са всеизвестни. Останалите също носят гръмкото название „университет“, но и преподавателите, и студентите са наясно, че са много далече от академичните критерии.

В някои от тях качеството на учебния процес е, меко казано, комично, преподавателите се появяват от дъжд на вятър, а студентите ходят само за изпити, които не включват елемент на проверка на знанията, а само нанасяне на оценка (между впрочем, никой не го интересува каква, достатъчно е да е различна от „слаб“).

За сметка на това таксите често са баснословни и надхвърлят всякакви разумни граници. Но пък, ако родителите издържат на финансовото свръхусилие, един ден отрочето им взима диплома.

Друг е въпросът, че тя няма по-голяма стойност от обикновена хартийка – нито е реално доказателство за знания, нито пък е легитимна пред която и да е институция.

Капан за наивници

Кукичката за наивници е атрактивната реклама. Ако се обадите или отидете на място до съответните псевдоуниверситети, ще ви засипят със суперлативи. Всички се надпреварват да обясняват, че дейността им е абсолютно законна.

Освен това, че преподават само изтъкнати специалисти (всъщност, ако сте запознати дори малко с имената от тази област на науката, ще ви стане ясно, че това са абсолютни врели-некипели).

И накрая дежурната фраза е, че работодателите ще се редят на опашка пред завършилия студент, а за него ще остане само да си избере най-изгодното предложение. Минималната подробност са семестриалните такси.

Често те с пъти надвишават средната месечна работна заплата. Но самоотвержените родители са готови на какви ли не жертви в името на най-доброто (както те си мислят) за децата си. А истината е, че често по този начин им правят много лоша услуга. Защото накрая се оказва, че са влагали парите си в образователна пирамида.

И единственото нещо, което могат да направят с получената диплома, е да я поставят в рамка и гордо да я окачат на стената – тъй като просто никой работодател не се интересува от нея.

Междувременно на вятъра са отишли пет от най-ценните години от живота на сина или дъщерята и доста солидна финансова сума.

Има ли виновни?

Само допреди 15-ина години висшето образование беше нещо престижно и достъп до него имаха сравнително малко хора. Днес се е превърнало в поредната стока, обект на покупко-продажба, нямаща нищо общо с научни критерии. И за все повече хора е нормално да го получат само и единствено срещу финикийски знаци.

Разбира се, най-големият виновник за тази ситуация е държавата, тоест, липсата на ясни закони, които да регламентират появата и функционирането на частните вузове.

Според официалната статистика в момента има около 200 000 студенти. От тях посещаващите нелегитимни университети са приблизително 80 000.

Преспокойно функционират 13 чуждестранни висши учебни заведения, които чрез български фирми обучават студенти незаконно. Предоставяме ви списъка с официално огласените нелегитимни университети, но с предупреждението, че е напълно възможно той да не е изчерпателен.

А най-сигурният начин да не се окажете сред пострадалите, е да се доверявате само на авторитетни вузове, доказали качеството си през годините.

Нелегитимните университети

1. Cook’s Institut – САЩ (чрез „Иком-Интелект“ ООД) в София. Филиали в Пловдив, Плевен, Монтана, Хасково, Варна.

2. Международен славянски институт – Москва (чрез „Славянски култури и образование“ ООД).

3. Киевски институт „Славянски университет“, София.

4. Институт по международни отношения към Киевски държавен университет „Т. Шевченко“ (чрез Световна академия „Платон“), София, с филиали в Търговище и Албена.

5. Международен университет в Москва (чрез „Международен образователен център“ ООД).

6. University of Portsmouth – Великобритания (чрез International Univercity College ООД).

7. Одеска икономическа и юридическа академия.

8. Московски държавен университет по икономика, статистика и информатика – с партньорството на Европейска академия по икономика, управление и право (чрез АсЕ Бизнес университет).

9. Санкт-Петербургски държавен инженерно-икономически университет (чрез Бизнес университет), София, Пловдив и Стара Загора. Представя се и във вариант ИНЖЕКОН Санкт-Петербургска държавна инженерно-икономическа академия (чрез АсЕ Бизнес университет). Центрове в София, Пловдив, Бургас и Шумен.

10. Международен университет – Карлово, учебно заведение на Световна академия на науките – Сан Марино (AIS) (чрез ЕСПЕРИНФОРМ и сдружение с нестопанска цел „Асоциация на учени и специалисти за сътрудничество със Световната академия на науките“).

11. Руски държавен технологически университет – Москва (чрез Балкански център за мениджмънт на дистанционното образование, Бизнес университет), София, Пловдив, Бургас.

12. Българо-арменски университет „Евразия“-София.

13. Еврошвейцарски университет във Видин.