Днес е Антоновден или наричан още Лелинден

20-годишен останал сирак и трябвало да се грижи за по-малката си сестра. Но имал вродена склонност към подвижничество. И като чул евангелския призив на Спасителя: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене“, тутакси раздал своето имущество. Момичето оставил в дом и се преселил в една изсечена в скалите пещера. Човешките изкушения там преодолявал със силна вяра, живеел във въздържание, не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че „силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото“. Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: змии, аспиди и скорпиони, лъвове и леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: „Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!“ И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: „Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?“ И се чул глас: „Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!“, четем в житието му.
Така стигнал до душевен мир. Станал авва – отец на монасите. При него идвали отшелниците като при духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.Има традиция да се ядат содени питки и да се раздава от тях на близки, като една се остави на скришно място – „за белята, за лелята“, както е била наричана чумата. Затова Антоновден наричат още Лелинден.Имен ден на Антоновден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *