Добър или лош е капитализмът?

Четейки новата книга на влиятелния икономист Томас Пикети „Капиталът в двадесет и първи век“, може да се заключи, че неравенството по света не е било толкова голямо от времето на разбойническите барони и кралете.

В друго много добро произведение с икономическа тематика – „Голямото бягство“ на Ангъс Дийтън, авторът стига до извода, че богатството по света никога не е било по-равномерно разпределено.

Кой от двамата е прав? Пита вThe Project Syndicateпрофесорът по икономика в Харвард Кенет Рогоф.

Отговорът зависи от това дали гледаме отделните държави или света като цяло. През последните няколко десетилетия няколко милиарда души в развиващите се страни и особено в Азия избегнаха наистина отчайващи нива на бедност.

Същите механизми, които увеличават неравенството в богатите страни водят до все по-голямо равенство в глобален мащаб.

Брет Нийман и Лукас Карабарбунис от Университета на Чикаго твърдят, че делът на труда в БВП намалява от 70-те години наXXвек насам, което от своя страна понижава и благосъстоянието на трудещите се.

Според Пикети капитализмът е несправедлив. Той предлага въвеждане на глобален данък върху богатството, за да се намали тази несправедливост.

Но ако основният двигател за растежа на богатството през последните години е масовото навлизане азиатски работници на глобалния пазар на труда, то според Нобеловия лауреат, икономиста Робърт Солоу, моделът на глобализирана търговия предполага, че в крайна сметка капиталовите пазари ще се адаптират и доходите в реалния сектор ще започнат да растат, заради застаряването на голяма част от наличната сега работна сила.

Ако от друга страна, делът на труда в доходите пада заради неумолимото покачване на нивото на автоматизация, то тенденцията няма как да бъде спряна до създаването на изкуствен интелект, който изцяло да замести хората служители.

За щастие, има добри начини за справяне с неравенството в дадена държава, като например преминаването от плосък данък върху потреблението към прогресивен такъв.

Подобна данъчна система би била сравнително ефективна и няма да нарушава спестовното планиране, по начина, по който го правят сега действащите регулации.

Дори да приемем тезата на Пикети, че справянето с неравенството е по-важно, отколкото икономическия растеж, трябва да отдадем дължимото на сега действащия модел на пазарен капитализъм, който постигна впечатляващ успех в намаляването на глобалното неравенство през последните три десетилетия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *