„Доверие“ под риск
В свое становище до медиите КНСБ заявява, че е силно разтревожена от липсата на прозрачност и данни за кандидат-собственика и посочва, че една подобна продажба може да заплаши не просто бъдещето на „Доверие“, а да срине цялата пенсионна система в страната. „Доверие“ управлява парите за пенсии на 1.25 милиона българи, а активите й възлизат на 1.8 млрд. лв. Това е близо една трета от цялата частна пенсионноосигурителна система.
Самата КНСБ не посочва името на кандидат-купувача. Преди два месеца обаче като най-вероятен купувач се сочеше банкерът Цветан Василев, който отправи оферта на настоящия собственик Vienna Insurance group (VIG) с едноличното си дружество „Бромак“ ЕООД. По информация на „Капитал“ офертата беше за малко над 150 млн. евро, а при подготовката на договора за продажба кандидатът е бил посъветван да смени „Бромак“ с друго юридическо лице като купувач.
Няма информация в надпреварата за „Доверие“ да се е включил втори независим инвеститор, който да е успял няколко седмици да направи пълно проучване на компанията, да отправи оферта и да стигне до договор за покупко-продажба.
Новият собственик
Въпреки че VIG е публична компания, тя все още не е обявила, че е сключила споразумение за продажба на „Доверие“ (австрийската компания е собственик на 93% от „Доверие“).
„Молим за разбиране, че към настоящия момент не може да направим изявление за „Доверие“, коментираха пред „Капитал“ от Vienna Insurance Group.
По информация от два независими източника на вестника обаче преди дни в Комисията за финансов надзор представител на австрийския собственик е проучил процедурата за смяната на собствеността и е представил кандидата.
Това е United Capital, регистрирано във Великобритания, но с офшорна собственост, представлявана от български граждани и с българо-австрийско управление. Един от основните акционери на United Capital е българското дружество „Риджънт капитал“ АД. То се управлява от Румен Нанов, който има акционерен дял и представлява един от големите му собственици „Пош ентерпрайзиз“ ЛЛС, регистрираното на Сейшелите. Същият Нанов e бил в управлението на фалиралата през 1995 г. Агробизнесбанк и има има редица бизнеси през годините с останалите й шефове като Христо Александров, Христо Данов и Александър Велев. Малко преди фалита на банката в нейното ръководство са и настоящите основни акционери на Първа инвестиционна банка Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.
Управляващи на United Capital са Камелия Здравкова и австриецът Гюнтер Рор, които отново водят до Нанов и още една група български физически лица с бизнес в България и Австрия. Справка в австрийския търговски регистър пък показва, че част от тези лица имат за съдружник руския гражданин Сергий Мастюгин, който влиза в надзорния съвет на руската банка Инвестбанк. Същата според източници на „Капитал“ най-вероятно ще осигури част от финансирането за покупката на „Доверие“. Инвестбанк е сред малките руски банки с 1.8 млрд. долара активи под управление.
До момента няма данни за преки връзки на посочения кандидат с по-рано преговарящия „Бромак“ на Цветан Василев.
Кандидатурата на подобен инвеститор обаче е логично да събуди тревогите на осигурените лица и настоящите акционери на „Доверие“ като КНСБ.
Тревогите на КНСБ
„Координационният съвет на КНСБ изразява дълбока тревога от липсата на всякаква прозрачност и яснота по повод продажбата на мажоритарния дял на ПОК „Доверие“ и особено бъдещия собственик, неговите намерения за развитието, пазарното поведение и устойчивото бъдеще на компанията“, пише в становището на организацията.
„За да се гарантират осигурителните права на членовете и пенсионерите на фондовете, управлявани от ПОК „Доверие“, за които КНСБ като вдъхновител и учредител на „Доверие“ чувства сериозна морална и синдикална отговорност, координационният съвет на организацията смята да свика извънредно общо събрание на компанията и да проведе срещи с министър-председателя, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита на конкуренцията, както и Държавната агенция за национална сигурност, на които да информира за сериозните си опасения за разклащане на най-голямата пенсионноосигурителна компания, а оттам и сриване на националния пенсионноосигурителен пазар.“
Организацията ще настоява категорично за „ангажимент на отговорните институции и стриктно спазване на всички законови норми, особено изискванията за ясен произход и идентификация на акционерите и капиталите в допълнителното пенсионно осигуряване, лоялна конкуренция и гарантиране на правата на осигурените и пенсионерите на съответните пенсионни фондове във всяка ситуация“.
„Ако всички опасения на синдиката се окажат реални, Консултативният съвет на КНСБ настоява за оттегляне на президента на КНСБ от надзорния съвет на ПОК „Доверие“ в знак на подкрепа на депозираната от страна на оперативния мениджмънт и УС на компанията оставка и като израз на категорично несъгласие с обстановката на несигурност и безперспективност“, обобщават от организацията.
Позицията на ръководството на „Доверие“
Сравнително лаконични бяха и от оперативното ръководство на „Доверие“. „Съгласно договора за управление със собственика VIG сме ограничени да коментираме покупко-продажбата на компанията, както и реакцията на акционерите“, каза председателят на управителния съвет Даниела Петкова. „Отношението ни към това, което се случва, е ясно изразено в нашите действията, за които има информация в публичното решение на Координационния съвет на КНСБ. За всички въпроси, които ви интересуват по този повод, бихте могли да се обърнете към акционерите и по-специално към КНСБ, чието изявление е повод да ме потърсите“, допълни тя.
И още въпросителни
Извън тези притеснения купувачът поражда и още – как дружество с капитал от малко под 3 млн. паунда и никакъв опит ще успее да купи и управлява толкова голяма компания. Това най-малкото поставя под сериозен риск и без това затормозената от подобни собственици пенсионна система.
Освен това връзката на купувача с бившия управител на фалиралата Агробизнесбанк Румен Нанов има своя сериозен репутационен риск, първо, за „Доверие“ като пенсионна компания и, второ, за продавача VIG като участник в сделка с подобни партньори.
А ако купувачът в крайна сметка има връзка с доскорошния фаворит – основния акционер на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и „Бромак“, то това не изключва сериозна част от парите на осигурените да започнат да финансират икономическата плетеница на КТБ и Делян Пеевски. Засега връзките са далечни. Например един от представителите на австрийското поделение на United Capital – Ивайло Петров, е участвал в ръководството на няколко компании заедно с директор „Инвестиционно банкиране“ в КТБ и изпълнителен директор на „Австрийско българска инвестиционна група“ Димитър Въртигов.
Друга линия минава през един от директорите в самото United Capital – Гюнтер Рор. Справка в търговския регистър показва, че той участва в няколко регистрирани в Австрия компании, в които присъстват и българи. Най-познато име сред тях е това на Емил Коцев. Той беше дългогодишен директор на държавната компания „Техноекспортстрой“. Миналата година тя беше приватизирана срещу 51 млн. лв. от „АТ инженернг 2000“. Според информация от източници, близки до сделката, купувачът е платил със заем от КТБ. Емил Коцев пък, макар да не фигурира официално като купувач, е консултирал тясно новия собственик.
Има и трета косвена връзка по линия на ВЕИ инвестициите на Румен Нанов. Според документ на ДКЕВР холдингът на Нанов – „Солар холд“, е имал договорено проектно финансиране за изграждането на 76MW соларни паркове от австрийската Donau Finanz. Последната бе сред кандидатите за приватизация на „БДЖ – Товарни превози“ и се коментираше, че представлява интереса както на Цветан Василев, така и на Христо Ковачки.
Оттук накъде
На фона на всички тези въпросителни и тревоги оттук нататък единственият рефер, който може да се намеси в сделката, е Комисията за финансов надзор. А тя минава дори без състезание, защото реално няма втори кандидат за „Доверие“, тъй като посоченият преди няколко месеца за заинтересован – бизнесменът Огнян Донев, отрече участие в процедурата.
„Аз, Огнян Донев, не участвам в тази процедура“, каза той, след като КНСБ излезе със становище по сделката.
Така цялата тежест за съдбата както на „Доверие“, така и на всички осигурени лица в страната сега е на Комисията за финансов надзор (КФН). Тя е институцията, която по закон регулира осигурителния пазар в страната и по закон трябва да одобри акционерните промени в пенсионните компании. Тя е и институцията, която по закон трябва да разкрие действителните собственици на поднадзорните си лица, както и да съблюдава за качествения произход на капиталите на техните собственици. До момента от КФН няма отговор има ли вече подадено искане за одобрение на нов акционер в „Доверие“ и запозната ли е комисията с детайлите по преговорите и финансирането.