Дори Грийнспан би разпознал предизвиканите от лихвите балони

“Блумбърг”

Бившият председател на американския Федерален резерв Алън Грийнспан веднъж се оправда, че централните банки са почти безсилни пред балоните при цените на активите, тъй като последните са труднозабележими, преди да е станало твърде късно.
Почти нулевите лихви карат инвеститорите да търсят някаква сносна доходност от вложенията си чрез инвестиции в по-рискови активи. Растат продажбите на всичко – от корпоративни облигации до структурирани продукти, които използват деривати за повишаване на възвръщаемостта. Суровините, сливанията и придобиванията, както и държавните дългови книжа привличат потоци от евтин финансов ресурс.

Преди да стане твърде късно

Централните банки в Европа и Съединените щати с основание понижиха лихвите в отговор на кредитния крънч преди две години. Днес обаче дори тези почти нулеви равнища са се превърнали в нещо нормално. Председателят на Федералния резерв Бен Бернанке, управителят на Bank of England Марвин Кинг и президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише скоро ще трябва да се събудят и да разберат, че пазарите излизат извън контрол и че лесно биха могли да премахнат образувалите се балони, преди да е станало прекалено късно.
Лихвите са рекордно ниски по целия свят. Във Великобритания основната ставка е 0,5%, безпрецедентно дъно от създаването на Bank of England през 1694 г. В еврозоната минималният лихвен процент за основните операции по рефинансиране е 1%, което е най-ниското му показание за кратката история на ЕЦБ. В САЩ пък Фед смъкна основния си лихвен процент до невижданите 0,25%.
Нивата не само са близки до нулата, но и от доста време са около тези граници. ЕЦБ и Bank of England държат едно и също равнище още от първото полугодие на миналата година, а Фед не е правил промени от декември 2008 г.

Крайно тежка криза

Първоначално ниските лихви се определяха като извънредна мярка – временно понижение за преодоляване на крайно тежката криза. Това извънредно положение обаче продължава вече 18 месеца и се превръща в новото статукво. Има по-голям шанс да бъдат открити малки зелени човечета на Марс, отколкото някоя голяма централна банка да вдигне цената на заемния капитал в близката година. Още шест месеца и повечето от нас вече няма да си спомнят, че банковите влогове някога са носили доходност.
Ако в икономиката има безотказно действащ закон, той е, че изменението в цената води до промяна в поведението. Почти нулевите равнища на лихвите вече променят начина, по който хората използват средствата си, и то не в добра посока.
Няма много смисъл да държите парите си в брой, когато това не ви носи нищо. Хората търсят активи, които носят някаква доходност.

Растящи цени

Продажбите на джънк облигации скачат, а с тях и пазарните им стойности. През 2010 г. компаниите са емитирали рекорден брой дългови книжа с рейтинг под инвестиционния, сочат данните на “Блумбърг”. Пускането на подобни облигации в САЩ се е увеличило до $200 млрд. през тази година при $106,1 млрд. през същия период на миналата година. Ако кредитният ви рейтинг не е много добър, сега е най-благоприятното време да наберете средства на облигационния пазар.
Аналогично, продажбите на структурираните дългосрочни облигации, които използват деривати, за да увеличават доходността за инвеститорите, са с ръст от 58% за първите осем месеца на настоящата година по данни на “Блумбърг”. Тези видове книжа обаче често не са подходящи за частните инвеститори.
И това са само два от примерите за изкривяване на пазара.
В момента кипи от живот в сектора за сливания и придобивания. И защо не? Щом като изпълнителните директори могат почти безплатно да набират заемен капитал и да продават колкото си искат джънк облигации без сериозен кредитен рейтинг, защо да не купят някой и друг свой конкурент? По-лесно е, отколкото да градят пазарен дял с по-добри продукти на по-ниски цени.

Ниски плащания до безкрай

В страни като Великобритания пазарът на недвижими имоти остава подозрително издръжлив. И това е напълно естествено. Първоначално рекордно ниските лихви бяха манна небесна за собствениците на жилищата – месечните вноски по ипотеките им направо се сринаха. Сега обаче много хора притежават имоти с убеждението, че до края ще плащат около 3% годишно за покриване на лихвените плащания по ипотеката си.
Всички тези пазари пощуряха. Ниските лихви създават сред спестителите търсене за активи, които не са естествена част от портфолиото на повечето обикновени инвеститори и чиято цена неминуемо ще се срине, щом финансовият ресурс отново започне да поскъпва. Сред купувачите на недвижими имоти и на пазара за сливания и придобивания пък ниските лихви дават измамно чувство за сигурност на купувачите.
Свалянето на лихвените проценти почти до нулата имаше смисъл преди две години, когато глобалната финансова система се олюляваше на ръба на пропастта. В преобладаващата си част обаче обстоятелствата вече не изискват извънредни мерки и в момента ниските равнища на лихвите се възприемат по-скоро като проблем, отколкото като решение.
Централните банкери явно са убедени, че като задържат лихвите ниски, укрепват търсенето. Може и да са прави, поне до известна степен, но ще трябва скоро да осъзнаят, че политиката им води до изкривяване на пазара и раздува нови и също толкова опасни балони.
Дори Грийнспан би ги разпознал.