Дори кралете не са по-големи от закона

В Италия и Русия наследниците на короната не помислиха за реституция

Нито един от бившите балкански монарси не се облажи като Симеон

Падането на комунистическите режими в Източна Европа доведe до вълна от реституции, но и предизвика неизбежната в случая носталгия по „доброто старо време“ отпреди Втората световна война. В това число носталгията към монархическите институции.

Все още живите монарси от тази епоха или техните наследници не пропуснаха да се възползват от тези настроения и един по един започнаха да се завръщат в родните си страни. За да си получат обратно, ако не короните, то поне имотите. Само че, като изключим Симеон Сакскобургготски,

–––––––––––––––––––––––––––

общо взето, удариха на камък

–––––––––––––––––––––––––––

В Румъния през 1997 г. се завърна крал Михай. Дори бе назначен за посланик за специални поръчения. Бившият крал получи със закон и държавна издръжка, равна на половината заплата на действащия президент на страната. Със същия закон му беше предоставена охрана, служебна лимузина, представителни помещения и услугите на съветник и секретар за държавна сметка.

Но никой не се засили да връща имотите на румънския клон на династията Хохенцолерн-Зигмаринген. Въпреки че през 1944 г. крал Михай има основни заслуги за отстраняването на пронацисткия диктатор Антонеску. За това Сталин го награждава с орден „Победа“, а миналата година Путин го покани да присъства на парада в Москва за 60-годишнината от края на Втората световна война.

След дълги дебати юридическата комисия към румънския сенат одобри законопроект, според който Михай Първи получи 30 милиона евро компенсация за национализирания замък „Пелеш“ и за колекциите, предметите на изкуството и другото движимо имущество, което се намира там. Румънските депутати гласуваха точка по точка законопроекта за регламентиране на юридическото положение на имотите, които са принадлежали на бившия монарх.

От останалите имоти на Михай Първи ще бъде реституирана изцяло само „Вилата на кавалерите“ в град Синая. На бившия монарх бе дадено правото да използва замъците „Пелеш“, „Пелишор“ и „Фоишор“ за организиране на прояви, в които участва и румънската държава. Принцеса Маргарета, най-голямата дъщеря на краля, и съпругът й принц Раду ще могат да ползват до края на живота си двореца „Елизабета“. Законът регламентира подробно статута на всички бивши кралски замъци, които остават под грижата на държавата с цел развитие на културно-историческия туризъм.

Впоследствие румънският

–––––––––––––––––––––––––––

Върховен съд отмени изплащането

–––––––––––––––––––––––––––

на парично обезщетение с мотива, че общата стойност на изнесените от краля през 1947 г. 42 картини на ренесансови майстори, след които и оригинали на Рафаело и Тициан, многократно надвишават въпросните 30 милиона евро.

Падането от власт на Слободан Милошевич направи възможно завръщането и на югославския престолонаследник – принц Александър Караджорджевич. Но той получи само „Бели двор“ (Белия дворец) – любимата резиденция на Карагеоргевичите.

Италианският принц Виторио Емануеле се върна в родината навръх Коледа през 2002 г. Така приключи 56-годишното изгнание на сина на последния крал на Италия Умберто II. Съгласно приетия през 1946 г. закон на мъжете от Савойската династия бе забранено да стъпват на родна земя заради сътрудничеството на крал Виторио-Емануеле III с режима на Мусолини.

Сега принц Виторио Емануеле и синът му Умберто-Филиберто отново имат италиански паспорти. Но за никакво връщане на имоти на династията не е отваряна и дума. Впрочем те и двамата продължават да живеят в Женева. Същото важи и за наследника на руския царски трон. Навършилият наскоро 25 години Георгий Романов бе посрещнат радушно в прародината си още като дете. Но на никого не му и мина през ум да му връща Кремъл или Зимния дворец в Петербург. Негово императорско височество великият княз Георгий продължава да си живее в Люксeмбург, където работи в Еврокомисията като експерт по проблемите на атомната енергетика. За страни като Германия и Австрия е просто излишно да говорим. След падането на двамата кайзери – Вилхелм II Хохенцолерн и Карл I Хабсбург през 1918 г., имотите на династиите са обявени за държавна собственост. Никой от наследниците им не се е опитвал да обжалва тези актове.

Константин СЪБЧЕВ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *