Достатъчно ли е да има в България министерство на околната среда

В днешната епоха, белязана от глобализация на икономиката и от сериозни климатични промени, световното развитие се нуждае от отговори – както на проблема за икономическия антагонизъм, така и на проблема за надхвърлянето на възможностите на местните екосистеми.
Екологосъобразното развитие и екологичните икономически дейности, понеже целта им е да щадят околната среда, сами по себе си функционират като инициатори на екологично ориентирано поведение и по този начин се превръщат в сърцевината на новия модел на балансирано развитие.
Екоминистерството
Завоят към нов, екологосъобразен модел на развитие в България ще трябва да се свързва с подкрепата на Министерството на околната среда и водите. Но достатъчно ли е днес основаването на едно министерство, за да се впише екологичният въпрос в икономическото развитие и да се поправят последиците от социалната несправедливост, която доведе до упоритото пренебрегване на околната среда? Със сигурност самото създаване на отделно министерство е значителна крачка, макар и да е до голяма степен символична.

Изисквания
Съществуването на министерство, занимаващо се изключително с природната среда – включително с водите – само по себе си не е достатъчно, за да се намерят отговори на днешните проблеми. Този факт става осезаем, ако се вземат предвид специфичните изисквания относно държавната организация, свързани с прилагането на политика на икономическо, социално и екологично развитие. Новият модел на екологична държава изисква нова и силна структура на държава, която да бъде щаб за действие, за да може икономическите, социалните и екологичните параметри да се прилагат чрез обща политическа рамка.
Основни задачи
Какво трябва да влиза в компетенциите на Министерството на околната среда и водите? На първо място е координирането на енергийната политика с оглед съвременните изисквания за борба с прегряването на планетата. Абсолютно наложително е например да се направи завой към възобновяемите източници на енергия и да се промени моделът на управление на предлагането на енергия. То трябва да се превърне в управление на търсенето на енергия и това не е единствено въпрос на околна среда, а е въпрос и на енергийна политика.
Министерството на околната среда и водите трябва да планира управлението на водните ресурси и да реализира ефективни планове за управление на водите, включително на хидромелиоративните съоръжения. Това от своя страна изисква реформи в земеделието и преориентация на туризма в рамките на ясно очертана перспектива за развитие на селските райони. Поне в сегашната държавна структура този въпрос надхвърля компетенциите на едно министерство на околната среда.
Реорганизация
Абсолютно наложително е държавата – в лицето на министерството на околната среда – да направи завой към съвременните форми на управление на отпадъците. Добра работа ще свършат икономическите стимули за въвеждане на технологии и практики, които не нанасят вреди на природата. Наред с това трябва преориентиране на икономическите дейности към екологосъобразна икономика с оглед производството да стане съвместимо с възможностите на естествената среда. Всичко това обаче не се изчерпва с основаването на едно министерство. Изброените дотук необходими реформи предполагат обща реорганизация на държавната функционалност с оглед да се постигне разпространение на екологичната политика във всички сфери на икономическото и социалното развитие.
Стойности
Всички страдат наравно с природата
Съобразеното с екологията отношение и действие на държавата ще върне социалната справедливост от практиките на дотации към търсене на реални стойности.
Това ще стане чрез реформиране на цялостното отношение на държавата към природата и нейните ресурси.
Наличното в естествената природна среда, разглеждано като обществено благо, трябва да принадлежи еднакво на всички граждани, а не само на икономически силните.
Печалбата не бива задължително да бъде синоним на влошаване на живота на мнозинството от населението.
Държавата трябва да бъде длъжна да търси и да реализира ползите за мнозинството.
Тази нова организация на държавното управление ще обърне окончателно гръб на случващото се днес, където инвестициите в природната среда, както и в превенцията и преодоляването на природните катаклизми, се определят като дефицити в държавния бюджет.

Йоаким Каламарис, www.ikalamaris.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *