Доходността от спестовните сметки вече е отрицателна

Спестовните клиенти на банките губят все повече пари. Лихвите по депозитите и в България паднаха под 2% и вече са близки до рекордно ниските равнища в Европа, но поне все още осигуряват положителна доходност. Това обаче не е валидно за спестовните и разплащателните сметки. Печалбата, която генерират те за клиентите, е със знак минус – т.е. с престоя си в банката парите реално намаляват, установи „Сега“. Някои банки вече „осигуряват“ отрицателна доходност, като рекордът засега е минус 0.64% за 1000 лв. в спестовна сметка с едногодишен срок. Общо 4 са банките, чиито предложения за такъв тип сметки носят отрицателен доход.

Отрицателни лихви у нас все още няма. Но вече се срещат символични – например 0.01%, а има и нулева лихва за малки суми. Като се добавят обаче и някои разходи, които банките начисляват за управлението на парите ни, се получава резултат със знак минус.

„Отрицателният доход е вследствие на данъка върху лихвата – 8%, както и на таксите – например за теглене, за поддръжка на сметка“, обясни пред „Сега“ Десислава Николова от „Моите пари“. Разплащателните сметки обаче са по-гъвкави за клиентите от депозитите.

По разплащателните сметки лихвите са най-често около 0.05%. В момента на пазара има само една оферта за доходност над 2%. А таксите изобщо не са малки. Например за откриване на такава сметка се плащат от няколко лева до 10 лв. Таксата за закриване също варира в широк диапазон до 20-25 лв., но най-често е в порядъка на 10-12 лв. Има и месечна такса за управление, която започва от 2.5 лв., но може да стигне до 15 лв., ако клиентът иска и извлечение.

При много малка сума, оставена на спестовна сметка, наистина е логично да се стигне до отрицателен доход, след като се начислят такси и данък, коментира директорът на „Кредит център“ Тихомир Тошев.

Простите сметки за продукт, предлаган от една от българските банки, показват, че ако клиент има 1000 лв. на разплащателна сметка, при 0.03% лихва ще спечели точно 30 стотинки. Ако хипотетично не извършва никакви плащания и след година реши да закрие сметката си, ще получи не 1000.30 лв., а около 950 лева – защото банката ще му начисли минимум 3 лева такса за откриване, 30 лв. за управление и още около 12 за закриване. Ако потребителят е искал разпечатки и е попаднал на банка с по-високи такси, сумата, която може да загуби, би била още по-сериозна. Клиентът с 1000-та лева ще дължи на такава банка 5 лева за откриване, 180 лв. за управление и разпечатки и 20 лв. за закриване, или общо 203 лв.

АЛТЕРНАТИВИ

Според Тихомир Тошев доходността на спестовните сметки пада заедно с тази на депозитите. „В момента средната лихва по спестовните сметки е от 0.75 до 1%“, коментира експертът пред „Сега“. Спестовните сметки обаче са все по-непопулярни. Само преди година и половина те бяха хит сред методите за спестяване, защото не се облагаха с данък „лихва“. За половин година парите в тях набъбнаха с над 2.3 млрд. лв. В момента обаче и те се облагат и гражданите предпочитат срочните влогове. Според Тошев клиентите вече се оглеждат за по-доходоносни алтернативи, които са сигурни колкото банковите влогове, но носят по-голяма печалба. Той посочи, че част от спестяванията на българите са се насочили в покупка на имот, който впоследствие да бъде даден под наем. „Това носи печалба от 3 до 7% годишно“, обясни Тошев. Немалко са българите, които инвестират и във взаимните фондове, чиято доходност е по-висока от тази на депозитите.