Драгиномиката идва

Преди две години Шиндзо Абе стана премиер на Япония и обяви „Абеномиката“, план от 3 части за изваждане на икономиката на страната от стагнацията и дефлацията. Трите „стрели“ на Абе бяха – огромни парични стимули под формата на количествени и качествени улеснения, включително повече кредити за частния сектор; краткосрочни фискални стимули, последвани от консолидация, за да се намали бюджетният дефицит и да се направи публичният дълг устойчив; структурни реформи за укрепване на предлагането и потенциала за растеж на икономиката.

Сега се оказва, поне по думите на президента на Европейската централна банка Марио Драги, че ЕЦБ има подобен план за стабилизиране на еврозоната.

Първият елемент на „Драгиномиката“ е ускоряване на структурните реформи, необходими за повишаване на потенциала за растеж на производството в еврозоната. Напредъкът по отношение на важните реформи в Европа до момента е разочароващ, въпреки че някои държави като Испания и Ирландия положиха повече усилия от други, като Италия и Франция.

Драги сега признава, че бавното, неравномерно и анемично възстановяване на еврозоната отразява не само структурни проблеми, но също така и циклични фактори, които зависят повече от съвкупното търсене, отколкото от съвкупните ограничения на доставките. Ето защо са необходими мерки за увеличаване на търсенето.

Това е и втората стрела на „Драгиномиката“, да се намали забавянето на растежа, предизвикано от фискалната консолидация, като междувременно се поддържат по-ниски бюджетни дефицити и се постигне по-голяма устойчивост на дълга.

Налице е известна гъвкавост в това колко бързо може да се постигнат фискалните цели, особено сега, когато пазарите вече не са толкова притеснени по отношение на държавния дълг. Освен това, докато в периферията на еврозоната има нужда от по-голяма консолидация, в други части, като Германия, може да се наложи временна фискална експанзия – понижаване на данъците и увеличаване на публичните инвестиции, за да се стимулира вътрешното търсене. Една инвестиционна програма за подобряване на инфраструктурата на еврозоната също може да подкрепи потреблението и да засили предлагането.

Третият елемент на „Драгиномиката“ ще бъдат количествени и кредитни улеснения под формата на покупки на държавни облигации и мерки за насърчаване на кредитирането. За целта ЕЦБ ще започне скоро целеви дългосрочни операции по рефинансиране, които осигуряват субсидирана ликвидност на банките в еврозоната в замяна на по-бърз растеж на заемите за частния сектор

ЕЦБ вероятно ще започне и закупуването на частни активи, основно секюритизирани пакети от нови заеми на банки.

Драги сигнализира, че еврозоната е на крачка или две от дефлация в момента, но количествените улеснения ще засилят инфлационните очаквания, както това се случи в САЩ, Великобритания и Япония. Всъщност е доста вероятно мерките да започнат да действат от началото на следващата година.

Количествените и кредитни улеснения могат да се отразят на перспективите за инфлацията и за растежа на БВП на еврозоната по няколко начина.

В краткосрочен план доходността на облигациите ще намалее, намалявайки цената на финансирането за частния и публичния сектор.

Стойността на еврото може да падне, да се засили конкурентоспособността и нетния износ. Фондовите пазари в Европа могат да нараснат, което ще доведе до положителни ефекти за благосъстоянието като цяло. В действителност вероятността за количествени улеснения вече е до голяма степен отработена от инвеститорите и вероятно покачването на цените на акциите ще бъде ограничено.

Тези промени, заедно с мерките, които трябва да увеличат растежа на кредита за частния сектор, ще стимулират съвкупното търсене и увеличаването на инфлационните очаквания.

Не можем да изключим от сметките и „животинския дух“ на пазара, които ще има позитивен ефект върху доверието на потребителите, бизнеса и инвеститорите.

Някои служители на ЕЦБ, се притесняват, че количествените улеснения ще доведат до морален риск и ще ерозират ангажимента на правителствата за строги икономии и структурни реформи. Но в ситуация на прага на дефлация и близо до рецесия, ЕЦБ трябва да направи каквото е необходимо, независимо от тези рискове.

Освен това, количествените улеснения всъщност могат да намалят моралния риск. По-свободните краткосрочни фискални политики, стимулирането на търсенето, растежа и заетостта ще направят по-лесно налагането на болезнени структурни реформи и дългосрочна фискална консолидация.

Драги правилно посочва, че количествените улеснения биха били неефективни, ако правителствата не изпълняват структурните и фискални реформи. В Япония, въпреки че прилагането на краткосрочни фискални стимули даде тласък на растежа и инфлацията, започналата фискална консолидация вече оставя негативния си отпечатък върху възстановяването.

Както и в Япония, трите стрели на „Драгиномиката“ са наложителни, за да се върне еврозоната към растеж. Да се надяваме, че ЕЦБ ще започне скоро да осъществява своята част с прилагането на количествени и кредитни улеснения. /икономистът Нуриел Рубини вThe Project Syndicate/.