Дълговете на болниците продължават да растат

Държавната болница в Ловеч има просрочени задължения над 3 млн. лв., запорирани сметки и не е плащала заплатите на персонала си от четири месеца. Това са новините от града около коледните празници на 2015 г. След това БНР съобщава, че правителството е отпуснало 800 хил. лв. на лечебното заведение, като парите ще бъдат използвани за оздравяване на болницата и преструктуриране на отделенията, екипът е получил забавените заплати, а здравният министър е обещал пред ръководството още пари като финансова помощ от държавата.

Здравното министерство твърди, че няма държавна субсидия за болницата в Ловеч, нито за която и да било друга клиника, а става въпрос за средства за капиталови разходи. По същия начин няма държавна помощ и за други клиники, които са получили от здравната каса извънредно плащанията си за извършена дейност над годишния лимит за прием на пациенти – сума, която по принцип беше забранена с постановление за всички останали.

Въпреки усилията на държавата, която е най-големият собственик на лечебни заведения, през миналата година дълговете на държавните и общинските болници са нараснали. Докато в края на 2014 г. те са били 396 млн. лв., като 148 млн. от тях са били просрочени, справка на Министерството на здравеопазването по въпрос на в. „Капитал“ сочи, че през ноември 2015 г. те вече са 438.9 млн. лв., като просрочията също са се увеличили и са 171.8 млн. лв.

В същото време справка от здравната каса, която „Капитал“ публикува преди месец, показва, че най-големите 30 държавни и частни болници в България, в които се извършват 62% от медицинските услуги, са получили средно с 30% по-малко средства от здравната каса. Постановлението на правителството предвиждаше въвеждане на лимити и намаляване на плащанията от здравната каса с 5% в сравнение с 2014 г. Драстичното орязване на изплатените средства означава, че или парите на касата са били насочени към останалите по-малки клиники, или че в държавните болници са приели много по-малко пациенти или са искали от болните по-високо доплащане, за да компенсират драстичния спад.

Другото име на субсидията

Държавата няма право да субсидира собствените си и общинските болници директно, тъй като това се тълкува като държавна помощ. Все пак в закона има вратичка, според която тя има възможност да им плаща за извършена спешна медицинска помощ и една още по-голяма – да сключва с тях едногодишни договори за национални, регионални програми и за дейности, предвидени да се финансират от държавния бюджет.

Така се оказва, че болницата в Ловеч не е субсидирана, а явно е изплатила заплатите от средства, отпуснати за капиталови разходи.

„Министерството на здравеопазването предостави на МБАЛ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – гр. Ловеч, целеви средства за капиталови разходи на лечебното заведения за реализиране на следните обекти: „реконструкция на сградни инсталации на блокове Е и З за разполагане на централен операционен блок“, „строително–монтажни работи за обособяване на Централен операционен блок“. Средствата са предоставени по реда на Закона за лечебните заведения с цел оптимизиране на сградния фонд и намаляване разходите по поддръжката му. Отпуснатите средства нямат характер на „помощ“, тъй като с усвоените от лечебното заведение средства ще бъде увеличена стойността на капитала му, като държавата запише нови акции“, се казва в становище на ведомството.

Министерството на здравеопазването не отговори на въпроса дали това е единствената държавна и общинска болница, която е сключила подобен договор с него.

Извън лимита

Около коледните празници още една болница съобщи, че е получила средства и това много е помогнало да преодолее поредната криза във финансите си.Става въпрос за общинската болница в Димитровград, която през миналата година беше с блокирани сметки, а общината й издаде гаранция за банков кредит от 1 млн. лв.

Възможно е и други болници да са били в тежко финансово състояние, но за разлика от масата само няколко получиха парите си за дейност над лимита.

От здравното министерство припомнят, че това е станало с решение на надзорния съвет на здравната каса от 18 декември, тъй като са „установени конкретни случаи, които се основават на обективни обстоятелства“.

Така са изплатени средства на университетската болница „Александровска“ за позиционно-емисионна томография, а за лекувани пациенти над утвърдените стойности – на Инфекциозна болница – София, както и на клиниките в Дулово, Търговище и вече споменатата МБАЛ „Св. Екатерина“, гр. Димитровград.
През 2015 г. Министерството на здравеопазването е субсидирало държавните и общинските лечебни заведения единствено за реално извършена дейност по реда на методиката за субсидиране на лечебни заведения за съответната година, утвърдена от министъра на здравеопазването, и е предоставяло целеви средства за капиталови разходи на държавни лечебни заведения – търговски дружества, и на лечебни заведения – търговски дружества със смесено държавно и общинско участие, се казва в отговор от ведомството, като не се уточнява общият размер на тези средства.

Растящите дългове

Основен източник на приходи на болниците са плащанията от здравната каса за лечение по т.нар. клинични пътеки. През миналата година те бяха намалени средно с 30% заради въведените лимити.
Това естествено е довело до увеличаване на задълженията на болниците към доставчиците им, а за първи път и частните клиники обявиха, че започват да разсрочват и бавят плащания заради липса на достатъчно средства. През тази година се очаква с въвеждането на Националната здравна карта не всички клиники да могат да сключат договори с касата. Ако това не доведе до фалит на общински и частни болници, което е твърде вероятно, общата задлъжнялост в сектора със сигурност ще се повиши.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *