Държавата е длъжник на пътните фирми с около 200 милиона лева

Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България

В момента сме във върха на кризата и има ударно спиране на строителството, защото са спрени почти всички проекти. Няма нови търгове от началото на годината, а тези, които са проведени, не са реализирани. Спряна е оперативна програма „Околна среда“. По „Регионално развитие“ има преглед на проектите, а там няма и финансови средства. Това води и до рязък спад в обемите на строителство. Статистиката отчита около 16-17% намаление в сектора. По наши данни става въпрос за над 20-25% спад.
Фирмите са в изключително тежко положение, защото нямат никакви приходи. Най-големият им длъжник е държавата, а само в пътностроителния сектор има около 200 млн. лв. неплатени средства към компаниите за извършена от тях дейност. Всичко това са резултати от действията на предишното правителство, защото става въпрос за принципна политика.

Практиката навсякъде е различна

Във всички европейски държави по време на криза се инвестира в строителство, а в България то се спира. Не знам дали балансираният бюджет, към който се стреми новото правителство, може да компенсира този огромен спад, защото все пак зад спирането на средствата по проектите стои съдбата на много хора.
В същото време отново говорим в бъдеще време, тъй като до края на годината не се предвижда абсолютно нищо. Това, че ще се пусне сега на търг автомагистрала „Тракия“ и ще започне другата година строителството й, означава, че ще започне една част от работата. В същото време обаче все още не е ясен бюджетът на агенция „Пътна инфраструктура“, не е ясно и каква сума ще се задели за поддръжка на пътищата.
Нека да не се лъжем – магистралите са много хубаво нещо, но те са една много малка част от пътната мрежа в страната. 19 000 км пътища има в България, като от тях 80% са в изключително лошо състояние и трябва да се поддържат. За тази цел е необходимо да има пари от бюджета – за елементарна поддръжка, зимна поддръжка и т.н.

Браншът все още е в очакване

Бъдещето сигурно ще бъде добро. Радвам се, че ще се заделят по 11 млн. лв. годишно през 2010 г. и 2011 г. за проектиране на магистрала „Хемус“, както каза министър Росен Плевнелиев. Това обаче отново е в бъдещето. От година и половина практически няма един търг за проектиране и няма реализиран проект. С какви проекти ще работим ние през следващата година? Не казвам, че действията в тази посока на правителството не са правилни, но въпросът е, че точно в този момент за фирмите няма никакви проекти.
Програмата за проектиране и изграждане на големите инфраструктурни обекти за периода 2010-2013 г., която беше представена от регионалния министър, включва почти изцяло магистралите в страната. Хубаво е, че има срокове, но не е съвсем ясно финансирането. Виждали сме много добри програми досега, но част от тях са се проваляли и основната причина за това е липса на финансиране. Ако се намерят стабилни източници на средства, тогава ще има успех и тази програма. Намеренията на правителството за инфраструктурните обекти са много амбициозни и аз много се надявам да се реализират. Преди това обаче има и доста черна работа, която трябва да се свърши. Те са главно в областта на администрацията, управлението на програмите. В рамките на 2-3 месеца ще се види и какви са и шансовете от гледна точка на това, как ще заработи системата.
Трябва да е ясно, че България не е само автомагистрала „Тракия“. За изграждане има много пречиствателни станции, язовири, ВиК съоръжения, но всичко това не се работи.
Получава се парадокс – за да регистрираме строителните фирми в камарата, те трябва да докажат пред нас, че нямат задължения към държавата. Да, но самата държава им дължи много пари. Получава се затворен кръг.
За съжаление бюджетът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е изчерпан. Затова вече говорим за проектите, които бихме могли да реализираме през 2010 г. и които да се финансират с пари от бюджета за следващата година. Обсъждали сме също така и как ще се разплащат старите задължения. Няма го обаче вече бюджетния излишък, от който през минали години се покриваха тези задължения.

Klassa.bg