Държавата иска между 10 и 50% отстъпка от задълженията си към бизнесa

Екип на в. Пари
 

С приходи от около 70 млн. лв. за 2009 г. и разходи под 15 млн. лв. Агенцията по вписванията има положителен финансов резултат. Но държавното ведомство, което поддържа имотния и търговските регистри на България, БУЛСТАТ и Регистъра на имуществени отношения на съпрузите, отказва да се разплаща с контрагентите си. Официално. Агенцията наема външни изпълнители, за да поддържа технически тези регистри. Когато институцията спре да плаща, тя рискува фирмата да спре да я обслужва. Това заплашва сигурността на данните, които са ключови за бизнеса в страната. Отказът на тази конкретна институция да плаща всъщност е отказ на държавата от задълженията й. Защото парите на ведомствата и държавните фирми влизат в сметки, които се контролират не от управителите на съответните институции, а от служители в министерствата.   Размерът Но фактът, че задълженията, които държавата не обслужва, навежда на мисълта, че това се случва нарочно. Че е част от съзнателно водена политика на правителството. Бойко Борисов, министър-председател на България, заяви, че дълговете на държавата към фирмите са около 500 млн. лв. Според Владислав Горанов, зам.-министър на финансите с ресор приходи и разходи на бюджета, задълженията на държавата са близо 600 млн. лв. Според Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, дълговете на държавата към фирми са над 1 млрд. лв. Регистър на дълговете Макар да не разполагаме точно колко пари дължи държавата, сигурно е, че те са много и са от структурно значение за функционирането на икономиката. Българската стопанска камара (БСК) реши в началото на февруари да направи електронен регистър, в който фирмите могат да заявяват какви суми им се дължат. От бизнес организацията уточниха за в. Пари, че до момента 15 фирми са декларирали малко над 501 млн. лв. вземания, като тук не влизат строителните фирми. Началото предвещава огромно разминаване между твърденията на държавата и фирмите. За да подпомогнат бизнеса и да размразят разплащанията, от БСК са готови да предявят общи искове на фирмите към държавата. Работодателската асоциация се ангажира да поеме разноските по бъдещите дела към правителството. Ако държавата плати дължимите около 1 млрд. лв., това може да развърже междуфирмени дългове за около 15-20 млрд. лв., което ще подобри положението на фирмите, смята зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев. Подход От позицията на силата държавата очевидно избира да решава проблемите си чрез „преговори“. За да започне да извършва плащания, тя вече предлага на фирмите да опростят част от дължимите суми. Процентите, за които компаниите споменават, започнаха от 10% (няколко официални изявления от строителни фирми), а вече става дума дори и за 50%. С този подход обаче има няколко проблема. На първо място, държавата, вместо да стимулира бизнеса (например да има стратегия за обръщане на икономическия спад в растеж), всъщност го потиска. Вместо да налива пари в икономиката, тя ги изпомпва. Неразплатените задължения се мултиплицират в икономиката и фирмите увеличават задлъжнялостта помежду си, спират да обслужват кредитите си и се създава порочен кръг, който улеснява и ускорява фалитите. Проблеми Междуфирмената задлъжнялост, освен че създава проблеми вътре в икономиката ни, притеснява и чуждите инвеститори. Проблемът е, че задълженията на фирмите са огромни и дългът на цялата икономика е доста по-голям от официалните данни, което създава притеснения в чуждите играчи, коментира Валери Петров, управляващ съдружник във фонда за рисково инвестиране Bancroft. Според него това е и една от причините са по-малкото преки и портфейлни инвестиции у нас. Фирмите, които в сегашната ситуация изпитват затруднения да се финансират, допълнително изпитват ликвидни проблеми. Когато приходите се фактурират (условие за получаването им), върху тях незабавно се дължи и плаща ДДС. Най-вероятно затова има такова разминаване между числата, цитирани от министрите, и тези от бизнеса. За да не се принуждават да плащат ДДС върху трудносъбираеми вземания, фирмите просто не ги фактурират, казва Васил Велев. Не на последно място изглежда, меко казано, некрасиво как чиновниците притискат фирмите да опрощават задължения. Една държава по идея има много повече възможности да се финансира и всъщност е призвана да подпомага икономическата активност в страната. Вместо да се опитва да спазва някакви си бюджетни таргети и красиви финансови показатели, доста по-логично изглежда правителството да си постави таргет за икономически растеж и да започне да подобрява бизнес климата в страната.

pari.bg