Държавата като селски идиот

Държавата в нашия случай изпълнява тази функция. Говорещите в една държава са нейните граждани. Те могат да спрат ръката, която замеря с камъни или да продължат щастливата усмивка на идиота. Да обяснявам ли кой конкретно дава повод Държавата да прилича все повече на селския идиот? Хайде, да си спестя това. И започваме да търсим сметка от някого и, както обикновено се получава, не от този, от когото трябва.Защото сметка трябва да започнем да търсим от себе си. Но всеки скача да дири сметка от съседа, от този до него, защото по презумпция дирещият сметка винаги е прав. И всички му дължат.Особено младите… А нещата не опират до това…Нещата опират не до това колко сте млади, а колко сте решителни. Защото в момента се иска решителност да останеш тук, вместо да заминеш навън. На тези, които заминават, не може да се разчита. С едно изречение – те отиват с намерението някога, когато се устроят да се върнат и да помогнат тук. Но процесът на устройване навън е с продължителност на двадесет години в най-добрия случай – толкова в една нормална страна се прави кариера. През това време ти си забравен тука, създал си микроклимат там, където правиш кариера… След двадесет години връщането обратно изисква още двадесет години адаптация – налагане тук, създаване на авторитет, микроклимат… Но тогава си изчерпан от идеи. Твърде наивно вече се говори за създаване на „БАНКА КАДРИ“, което крие по-скоро очаквания, отколкото разочарования. Защото не е трудно да се предвиди какво би станало с хора, очакващи като ембриони своето появяване. Тях ги очаква РАЗОЧАРОВАНИЕ. Какво имам предвид. Когато ти си млад и си на резервната скамейка идва моментът на разочарованието, на апатията впоследствие. Потенциалът на един човек се изявява само в развитие, не като замразен ембрион. Ембрионът е ембрион и след двадесет години, докато личността след двадесет години е ОСЪЩЕСТВЕНА ЛИЧНОСТ. Ако е била личност в началото… Ако си замразен ембрион най-много да те намерят като разлагащ се ембрион, ако нещо се прецака системата за замразяване…Ние забравяме, че сме били млади и не позволяваме на младите да дръпнат. Българинът не вярва на младите.Той е патриарх. Това е остатък от един друг живот, който трябва да се промени…И животът, и живеещите го този живот.Защото единственият начин да се върви напред е да се състезаваш…Българинът не обича да се състезава. Той обича да чака. Първо чака освободители да го освободят от нещо. И се гордее, че никой не му е пленявал знамето.Вярно е, нямаме пленено знаме, но за сметка на това ни пленяват държавата.Все едно някой да се гордее с това, че друг му взел жената, ама оставил кюлотите вкъщи.Размахва кюлотите и крещи, че никой не може да му ги вземе, нищо че това, което е било в кюлотите, отдавна вече е взето…То е като вмирисването на рибата…Радваме се, че държавата се е вмирисала откъм главата. И крещим, че е вмирисана тази глава…И чакаме някой да смени главата. А не главата, рибата трябва да се смени…
Нали за това пиша за селския идиот.Обикновено на селския идиот ще подвикнат, ще се посмеят, докато той мучи пред насъбралото се множество, ще го накараш да ти пренесе дървата и накрая няма да му дадеш нищо. И ще гледаш насъбралите се отвисоко и те ще ти завиждат, че си успял да надхитриш селския идиот.В този смисъл българинът винаги се е съизмервал със селския идиот и нивото на интелекта му се е издигало до нивото на селския идиот…Сигурно заради това селските идиоти са винаги ухилени сякаш искат да кажат:- Вижте на какво ще заприличате…И ние наистина започваме да приличаме вкупом на селски идиоти и им позволяваме да ни управляват…Първо ни управляват селските идиоти, после ни управляват техните пазванти…През това време не даваме път на тези, които са млади и могат… И ги пазим… за нови…Нали знаете навикът на българина… Да си има няколко ката дрехи за нови. Той тях не ги облича. Той ги показва. В оная стая, която също пази за нова.Тя мирише обикновено на нафталин и се отваря само да се покаже на гостите.Това е стаята, показваща върховното житейско постижение на домакина.По същия начин си пазим младите за нови. Те са само за показване, защото за нищо не стават.И те не издържат статуквото на ембриони и хукват навън.Забравих да спомена и още нещо.Когато някой дойде на село първо му показваме селския идиот, после го вкарваме в новата стая, за да види дрехите, които вардим за нови…Като дойде някой в България първо му показваме Бойко Борисов, а след това магазините „Втора употреба“ от където си купуваме дрехите, които вардим за нови…Ами това е…

Христо Стоянов  /от блога му http://hristоstoianov.bloogspot.com/