Държавата няма да влага повече средства в „Белене“, уверява Теменужка Петкова

Ако проектът за АЕЦ „Белене“ бъде подновен, държавата ще участва единствено с апортна вноска на вече съществуващите активи. Няма вариант да се дават допълнително пари. Това каза в интервю за БНТ в събота министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Тя коментира заключенията на представения по-рано доклад на БАН, който оценява различни варианти за осъществяване на проекта, в който държавата досега е вложила 3 млрд. лв.

Тя припомни, че към проекта има инвеститорски интерес – например най-голямата китайска ядрена компания, но само конкретна процедура може да провери доколко е сериозен той. Изтъкна, че след 2030 г. в България и региона ще има недостиг на електроенергийни мощности, а българският проект е много по-напреднал от конкурентните, които се планират в съседни държави – има изградена лицензирана площадка, оборудването е готово. „Тотална загуба е, ако не правим нищо, всичко, вложено досега, трябва да бъде отразено в загуба“, подчерта енергийният министър.

Така все повече изглежда, че управляващите имат желание и намерение да опитат да съживят проекта, на който сложиха официално точка преди точно пет години. Всъщност, изглежда, именно този доклад на БАН, чието изготвяне беше поръчано от правителството и чиито изводи са в противоречие на тези от предходни два доклада на БАН по темата, трябва да послужи на управляващите, за да оправдаят пореден опит да задвижат проекта въпреки сериозните аргументи на икономисти срещу него (виж коментар на стр. 9). Все пак Петкова се застрахова и обясни, че ще има „широка дискусия“ по темата, както и консенсус между всички парламентарни партии.

Разчети

Според представения в петък доклад на БАН АЕЦ „Белене“ ще е рентабилен при строго определени условия: цената на централата трябва да не надхвърля 10.5 млрд. евро, лихвите по заемите трябва да са под 4.5% и пазарната цена на тока трябва да е над 68 евро/мВтч. И най-важното условие – държавата да участва в проекта. Според ръководителя на екипа проф. Александър Тасев няма значение точно с колко процента ще се включи тя. Важното е, че без нея (и по-конкретно без държавните гаранции) заемният капитал ще бъде по-скъп. Накратко, това, което учените са установили като необходим минимум, са прогнозни разходи за централата от 10.5 млрд. евро, съотношение на привлечения и собствения капитал 70 към 30 или дори 80 към 20, лихва – под 5%, както и цена на тока през 2040 г. – от порядъка на 84 евро за мегаватчас. В случая идеята, която беше потвърдена и от министъра на енергетиката Теменужка Петкова, е платеното досега оборудване за централата да бъде включено като апортна вноска в бъдеща проектна компания. А стойността на това оборудване по експертни оценки е 1.17 млрд. евро.

При вариант от 70% заемен капитал, или 7.35 млрд. евро от общо 10.5 млрд, частният инвеститор ще трябва да осигури почти два милиарда евро собствени средства. При така структурирана проектна компания държавното участие ще е малко над 37%. Разбира се, възможни са и други схеми според това какъв частен интерес ще има към реализирането на „Белене“. Но според Петкова „няма вариант в доклада на БАН, който разглежда предоставянето на допълнителен ресурс от държавата“.

Трети опит

Това е трета версия на доклада, а с документа ГЕРБ ще се опита да оправдае пореден опит да задвижи проекта. Предстои авторите на доклада да го представят в парламента и заключенията им да бъдат обсъдени в правната, енергийната и икономическата комисия. Решение ще бъде взето на основата на обсъжданията с депутатите и с професионалната общност, увери още в края на миналата седмица Петкова.

Според по-ранните изчисления на БАН при нормална очаквана възвращаемост за частния инвеститор приходите от експлоатацията на АЕЦ „Белене“ няма как да покрият вложените пари.

В отговор на въпрос за цената на тока от бъдещата централа Петкова коментира, че прогнозите не могат да имат висока степен на вероятност, като според учените от БАН тя ще е около 60 евро при 40 – 42 евро сега на енергийната борса. „Въпросът е какво ще каже пазарът, БАН посочва, че пазарният риск няма как да бъде минимизиран, и препоръчва да се търси инвеститор, който да сподели с държавата този риск“, каза министърът, информира в.Капитал.

„Ако се тръгне към реализация, това ще е темата, по която дискусията трябва да се обедини, и това е темата, която ще реши дали проектът ще се реализира“, продължи Петкова, като подчерта, че е нужен и анализ на рисковете, ако проектът не се осъществи.

financebg.com