Държавният дълг води към масово обедняване

Руслан Стефанов е директор на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Завършил е икономика и бизнес администрация в Университета за национално и световно стопанство в София и Университета за икономика и бизнес администрация във Виена. От 2002 г. ръководи експертната група по неформална икономика към Центъра за изследване на демокрацията.

– Господин Стефанов, намаля ли общественото напрежение, след като измина половината от мандата на служебното правителство?

– Да, има спад на напрежението. Изчезна ежедневната изкуствена тревожност, която нестабилността на политическата ситуация и политическото противопоставяне пораждаха през последната година. Бяха изровени основните скелети от гардероба и стана по-ясна ситуацията с бюджета, със средствата от ЕС, „Южен поток“ и т.н. Остават обаче две основни притеснения, за които, опасявам се, служебният кабинет може да направи сравнително малко. Това са възможността да се повтори случай като костинбродската афера и евентуална нова нестабилност при банките. Но тя изглежда все по-малко вероятна.

– Синдикатите вещаят тежка зима на протести – в екологията, здравеопазването, енергетиката…

– Заплахата от подобни протести е почти непрекъсната от 2012 г. насам, а и преди това. Според мен това са по-скоро скрити политически лостове, а не толкова синдикални проблеми, защото засягат сравнително малки групи от хора. А има доста по-сериозни социални проблеми, които се пренебрегват. Бюджетът, с който разполага страната за социални плащания, е най-голям за целия преход. Следователно, реално разполагаемите средства би трябвало да са достатъчни, така че да не се пораждат крайни социални конфликти и напрежение. Ясно е, че всички социални сфери са недофинансирани, но също така е ясно, че се отделят много повече средства отпреди 10 години, например. Протестите, за които се говори, са по-скоро локални невралгични точки – „Напоителни системи“, отделни инфраструктурни проекти, мини и др., които изискват конкретни решения на място, не национални протести. Иначе със сигурност работещите от всяка публична сфера имат основание да кажат, че тя е не е достатъчно добре финансирана.

Ясно е, че е обещано и планирано повече, отколкото е събрано в хазната. Ако искаме да запазим финансовото здраве на държавата, трябва да се търси намаляване на бюджетния дефицит в разумни граници. Трябва да сме наясно, че някои от нещата, които са били планирани, няма да се изпълнят. Разбира се, хората са в правото си да питат защо те трябва да се съгласяват на компромиси при толкова очевидната вина и несправяне със ситуацията на държавните органи. Например – в случая КТБ, при пропилените толкова стотици милиони по мегапроекти като „Белене“, „Южен поток“, при спиране на парите от ЕС и т.н.

– Нали за това има приоритети?

– Да, така е. Трябва да има приоритети, макар в случая на страни като България – с много нужди и малко възможности, реализирането на приоритети е изключително сложна задача. Нека дам един пример, който е много показателен. Като разходи здравеопазването в България е също толкова скъпо, колкото и в останалите страни – членки на ЕС. От гледна точка на възможностите обаче това, което България осигурява през държавния бюджет, през частния сектор и през плащания под масата, е толкова, колкото Словакия осигурява само през националния си бюджет. Можем да си представим за какво недофинансиране става въпрос. Разходите са горе-долу същите, но приходите са с около две трети по-малко.

– Какво очаквате от икономическите програми на партиите?

– Да са базирани на анализ на ситуацията и да се изпълняват и отчитат ежегодно от всички партии, участвали в изборите. От гледна точка на съдържание – очевидно е, че трябва да има затягане на фискалната дисциплина. Не на всяка цена, но от 2008 г. насам липсата на дисциплина започна да се трупа под формата на дълг. България не харчеше дисциплинирано и преди 2008 г. – тогава също държавата прахосваше много повече пари, отколкото бяха планирани, но бюджетът беше на плюс. Имайки предвид историята на страната през последните 50 години, трябва да сме параноично притеснени от увеличаването на задлъжнялостта на държавата. Ясно е, че фискалната дисциплина може да звучи нечовешки, при ширещата се бедност в България, но държавният дълг е наклонена плоскост към масово обедняване, каквото вече сме изпитвали. В този смисъл е задължително правителството да се съсредоточи върху по-доброто управление на парите от ЕС за сметка на мегапроектите. Много е тъжно, че има европейски средства, които българската икономика не получава, а в същото време с лека ръка и престъпно упорство се заделят огромни обществени средства, за да се движат проекти, които не са нито по възможностите на България, нито отговарят на непосредствените нужди и интереси на страната.

– За кои проекти говорите конкретно? „Белене“?

– Всички мегапроекти от последните 10 години, с които лягаме и ставаме – „Белене“, „Южен поток“, „Набуко“, „Козлодуй“ и т.н. При всички тях най-бедната страна в ЕС с много скъп достъп до капитал решава да отдели милиарди, без да може да контролира нито един или много малко от рисковете пред проектите. „Южен поток“ държи първенството в това отношение. Там има множество рискове, които България не може да контролира, но упорито се преследва реализация. Това е като да караш по магистрала с все по-големи и крещящи знаци за край на пътя и пропаст, но ти упорито да даваш газ с надеждата, че няма как да няма продължение на пътя. България няма контрол нито върху суровината, нито върху производството на тръби, нито върху финансовия ресурс, инженерното задание, потреблението. Как тогава се плаща и се иска контрол за 50% от този проект в българския участък? Резултатът е, че краткосрочните задължения на държавните компании експлоадираха. Това важи особено силно за НЕК, която беше в много по-добро състояние преди десетилетие. Сега буферът, с който те са разполагали за социални нужди, много се стесни. А смисълът тези компании да са държавни е и защото тяхната функция не трябва да бъде само и единствено печалба. Ако някой иска да печели, нека го прави в частния сектор.

– Но социалната им роля не би трябвало да е тяхна основна задача…

– Разбира се, но те имат и такава функция. В противен случай няма смисъл да са държавни. Последно за политическите програми – би било редно да видим нещо по-модерно, като за страна – членка на ЕС. Ясно е, че имаме нужда от по-нови пътища, жп инфраструктура, че имаме ужасяващи демографски и социални проблеми, но трябва вече да знаем как да се справим с тях. Да има консенсус по тези теми и действията да са отработени. Сега трябва да се говори за иновации, за образование, за технологии, за развитие на бизнеса – микро-, малък и среден. Това е дневният ред на ЕС в момента. Разбира се, напредък е невъзможен без решителен напредък по отношение на корупцията по високите етажи, за което се изисква съществена промяна в начина на работа на съдебната система. Това остава приоритет номер едно – уви, седем години след началото на членството ни в ЕС.

– Ще се изкривят ли данните за БВП, след като в тях бъдат включени и числата от проституцията и контрабандата?

– Методологията за включването на черната икономика е доста подробно разписана от европейската статистическа служба Евростат. Такива изчисления са правени и от нашия статистически институт. Там има два елемента – техническият, където има ясно разписани правила и не може да има големи изненади. Големият проблем е какви данни се използват и колко богати са те. Единият вариант е да се използват само данните на държавни органи – МВР, данъчните и митниците, другият е дали се прилагат и алтернативни източници на информация, като проучвания на частите от населението, които са били включени или са имали допир по един или друг начин с черната икономика. Увеличението на БВП като число води до много последствия след себе си – например процентът на приходите ще намалее като част от БВП. От една страна, всичко това ще покаже много по-ясно реалната картина в икономиката и държавата. От друга страна, вноските на страната ни в ЕС ще се увеличат. Но и ще се променят средствата, които самият ЕС ще трябва да отдели за България. Тоест има много плюсове и минуси. БВП е най-използваният показател като мярка за най-различни плащания. Трябва да се има предвид и горчивият опит на Гърция – тя успя да влезе в Еврозоната и заради това, че включи в БВП по-голямо число сива икономика, без да има основание за това.

– Години наред България е на първо място в ЕС по сива икономика. Защо не успяваме да се отлепим от дъното?

– В последно време се наблюдава подобрение, но никой не може да каже на какво точно се дължи то. Несъмнено има подобрение на работата и обслужването от държавните агенции, но има и естествено изсветляване от развитието на икономиката. Нямаме нито една формална оценка на дадена мярка за намаляване на сивия сектор. На мен ми е много интересно какъв е ефектът от въвеждането на измервателните уреди за горивата или от връзката на касовите апарати с НАП например, но такива оценки липсват. След приемането на такива мерки обикновено има стриктно изпълнение на изискването в първите няколко месеца. После отново нещата започват да вървят по старому. Това се видя много ясно и по приходите от ДДС след въвеждането на връзка в реално време със сървърите на НАП. Що се отнася до укриването на доходи – в последните 1-2 години се забелязва увеличение. Факторите за това са много, но най-вече става въпрос за несигурност. Хората не знаят какво ще стане с парите им за осигуровки, с влоговете им. Ситуацията се нагнетява допълнително и от политическата обстановка, която продължава да бъде нестабилна.