Дюнер кебапът се превърна в най-предпочитания fast food в Германия
В момента в над 15 хил. дюнерджийници в Германия се продават по 40 тона месо на ден. Секторът акумулира приходи от 2,5 млрд. евро на година и в него са заети 60 хил. човека. Германците забравиха за любимия вурст и останалите традиционни немски колбаси, надпреварвайки се да похапват турски дюнери.
Популярният и у нас дюнер се е превърнал в предпочитаното бързо хранене за работещите в Германия, писа в. „Хюрриет“.
Закуската обаче не се предлага увита в традиционния арабски хляб, което донякъде е логично като се има предвид, че в България т.нар. дюнерджийници се държат предимно от араби, които всъщност продават тяхната шауарма.
В Германия за първи път дюнери са започнали да се продават от турски емигранти през 1970 година. Закуската представлява запечено на скара месо, опаковано в пита с нарязана маруля, домати, лук и различни сосове, която сега се продава навсякъде в Германия от Балтийско море до Баварските Алпи.
Дюнерът бързо се сдобива с милиони любители, първоначално с по-тънки джобове – студенти,строителни работници, чужденци.
„За по-малко от 40 години турският дюнер се превърна в любима храна за германците“, твърди Юнус Юлюсой от Центъра за турски проучвания в Есен. Секретът на турската кулинарна експанзия не е само във вкусовите характеристики на дюнера. Тази закуска се оказва най-доброто решение за бързото хранене и то само на цена от 2,5 евро – до максимум 5 евро. Според данни на популярното в Германия списание „Мъжко здраве“, турската закуска е била по популярност пицата, хамбургерите, пържените картофи и германските кренвирши.
„Ние вече спокойно можем да не наричаме дюнера турска храна, тъй като той вече е по-предпочитан от германците, отколкото от турската колония тук“, твърди Юлюсой.
Понастоящем в Германия дюнер се продава в 15 500 хиляди закусвални, според данни на Асоциацията на турските производители на дюнер в Европа (ATDID). В сектора на дюнерджийниците са заети 60 хил. човека, а оборотът от продажбата на този fast food достига 2,5 млрд. евро на година. На ден се продава по 40 тона месо.
Думата дюнер идва от турския глагол dönmek (преобръщам) тъй като в първоначалния си начин на приготвяне представлява набучено на шиш месо, което непрестанно се върти при печене и впоследствие се нарязва на тънки като бръснач резени.
В Турция продуктът се приготвя от агнешко месо и се предлага на чиния. Според градските легенди в Турция първият дюнер е направен от Махмуд Айгюн през 1971 година, когато той продал парче месо, увито в хляб и поръсено с йогурт близо до метростанцията до Зоопарка в Западен Берлин.
От този момент дюнерът започва бързо да завладява света. В момента в далечен Виетнам се продават дюнери като „типичната храна на германските студенти“. В момента в Германия живеят около 2,7 млн. турци, като половин милион от тях са с германско гражданство.
През последните 40 години, продавачите са адаптирали дюнера към типичния германски вкус – тънки резени хрупкаво пилешко или телешко, придруужени от маруля, домати и крааставици, зеле или червен лук. Клиентите могат да избират под формата на сос чесън, йогурт или пикантни подправки.
Рецептите за сосовете се различават, но във всички случаи са добре пазена тайна. Често месото е мариновано в кисело мляко и ароматизирани с люспи червен пипер, сол и черен пипер, кимион и бахар. Арабски магазини, които продават т.нар шауарма понякога добавят канела, семена кориандър и т.н. За разлика от гръцкия гирос, в който големи парчета свинско месо са поръсени с риган, в дюнера месото е пилешко или телешко и е нарязано на ситни ивици.
Финанси