Д-р ик. Петър Нейчев: Човек може да постигне много, ако не се интересува от признанието

Удивително е колко много може да направи един човек, ако не се интересува от признанието. Това каза д-р ик. Петър Нейчев на официалната премиера на „БЯЛА КНИГА за нова високотехнологична индустриализация на България 2015 – 2025 г.“ в книжарница „Хеликон“ в Пловдив.

Икономистът е един от авторите на изданието, което излезе от печат в началото на месец април с издател „Атлас Финанс“ АД.
„Бялата книга е бялата лястовица на индустриализацията“, каза финансовият анализатор Светослав Гледачев. Той представи книгата и я определи като „фундаментален труд“.

„Създадохме Бялата книга без да се интересуваме от признанието и дали ще постигнем някакъв резултат“, обясни д-р Нейчев пред препълнената с гости зала. Но имахме тайната надежда, че сегашното и следващите правителства ще спрат да имитират дейност и ще започнат да работят в тази посока, добави той. У нас повечето хора под реиндустриализация разбират възстановяването на Кремиковци и въпросът се политизира. А смисълът на индустриализацията е да се вкарат иновации в икономиката, изтъкна д-р Нейчев.
Автори на книгата са 28 икономисти, финансисти, учени и експерти от България и чужбина. „Всеки един от нас направи проучвания в Интернет, а след това имахме над 10 семинара. Книгата излезе под моя редакция, заедно с колегите dr. rer. soc. oec. Тоде Тодев и проф. д-р ик. Асен Конарев“, разказа предисторията д-р Нейчев.
Той припомни, че всяко правителство на страните членки от ЕС до европейските избори трябваше да излезе със своя програма за реиндустриализация. „Документът, който изготви българският кабинет, е 11 страници, един от хитовете в него е 15 души да идат на обучение в Силиконовата долина и да се върнат“, каза д-р Нейчев. В същото време в Америка, където 16% от собствеността е държавна, отдавна работят по темата с реиндустриализацията. В Европа също се прилагат интелигентни подходи. А у нас процесът закъснява, макар все още има предприятия, които не са нарязани, продадени или унищожени. Те се нуждаят от адекватно финансиране и гаранции, което липсва на бизнеса в България, а индустриализацията е основният икономически способ в света за повишаване стандарта на хората, каза д-р Нейчев. В Бялата книга препоръчваме няколко приоритета – информационни технологии, в т. ч. софтуерни приложения за интернет и мобилни приложения, преработвателна промишленост – еко-, нано- и биотехнологии, и туристическа индустрия – СПА, уелнес и балнеотуризъм, изреди д-р Нейчев.
„Разработихме 26 политики в допълнение към конкретиката на „Бялата книга“, разказа на премиерата на изданието проф. д-р ик. Асен Конарев, който също е сред авторите и редакторите. Една от политиките е по кредитирането, финансирането и гарантирането на реиндустриализацията. Авторите на книгата предлагат и готови формули за подготовка на кадри за индустрията, за осигуряване на ресурси и е-иновации, дори за откриване на специализирани банки, които да финансират приоритетно отделни отрасли, изреди проф. Конарев.
Ще работим по регионални проекти за реиндустриализацията, съобщи д-р Петър Нейчев.
Юристът Димитър Гишин представи концепцията на Бизнесмрежата на българите по света, част от чиито членове участват в авторския колектив на Бялата книга.
Като издатели разработваме различни проекти, важни за българския бизнес, подчерта на премиерата на книгата юристът Венелин Йорданов, който също е в авторския колектив. Подготвяме издаването на още няколко книги, сред които „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк“ и „Икономическите кризи в периода 2008-2014 г.“, каза той.
Сред гостите на официалната премиера на „БЯЛА КНИГА за нова високотехнологична индустриализация на България 2015 – 2025 г.“ бяха банкерът и директор в ОББ Георги Кюркчийски, председателят на УС на Регионалните научно-технически съюзи и Дом на техниката доц. Светослав Нейков, художникът Дечко Дечев, десетки експерти, икономисти, финансисти и граждани. Авторите им дадоха автографи, а междувременно стана ясно и че са направили дарение на Бялата книга за Регионалната народна библиотека „Иван Вазов“. „Вашият родолюбив жест ще ни помогне да пренесем в поколенията част от духовното ни богатство“, пише в документа за дарението директорът на библиотеката Димитър Минев.