Евродилемата – черен хляб или захарен памук

Всъщност, това е цената, която Европа за пореден път плаща, за да си купи време. Между другото изразът „Времето е пари“ придобива реално изражение на стария континент. „Старата госпожа“ си купи срещу 100 милиарда евро „време“ от финансовите пазари, единственото, което все още не знаем, е какъв точно е размерът на покупката. За Европа времето вече носи характеристиките на дефицитна стока – все повече намалява, като цената му съответно се увеличава.
Не ви ли писна от използваните при публичното говорене словосъчетания като „структурни реформи“, „хармонизация“ и „фискална дисциплина“. Малко е да се каже, че същите се амортизираха! От устата на европейските политици използването им все повече започва да прилича на любовен роман, написан от непознал любовта автор. Надали има човек, който не знае, че една от причините за дълговата криза в Европа е липсата на „структурни реформи“. Но ако попитате въпросния човек какво означава това, в отговор ще получите високо повдигане на рамене, придружено от думите „онова, за което говорят политиците“. Ако, обаче, започнете да убеждавате същия човек, че най-хубавият автомобил е „Мерцедес“, той ще ви прекъсне незабавно, отговаряйки, че това го знае и без да го убеждавате. Ако му предложите като подарък такъв автомобил, след първоначалния чисто човешки ламтеж към блясък и лукс той ще ви откаже, защото не може да поддържа такъв автомобил. Същевременно с втория въпрос за автомобила той по най-добрия начин ви е илюстрирал значението на „структурната реформа“, макар и неосъзнато. Казано с други думи, структурната реформа представлява поддържането на такива социално-икономически системи, които да са адекватни като количество и качество на ресурсите на обществото. Най-голяма бъркотия задължително се получава тогава, когато лидерите на една държава започват активни действия с пари на данъкоплатеца, разбира се, в посока реализация на своите сънища. Но това са сънища, в които трапезите са отрупани с розов захарен памук. И тъй като захарният памук се превръща в основното блюдо на всеки политик за 4-годишен период, той априори счита, че това е и основната храна на избирателя. Само допреди няколко месеца испанската Bankia – банката с най-голям размер на потфейла в ипотечни кредити, надхвърлящ 38 милиарда евро, и трета по размер на активи, изглеждаше относително добре, от гледна точка на финансовата й стабилност. В Испания голяма част от банките се управляват от политици, и в този смъсъл, кредитирането на общините придоби чисто политически оттенък. Разбираемо е при такова поведение банките рано или късно „да гръмнат”. Говоря най-вече за така наречените кахас (cajas), които имат съществено регионално значение. Според Хорди Фабрегат, професор от Барселона, точно този тип на политическо вмешателство в управлението на банките се превръща в туморно образувание. През есента на миналата година Bankia увеличи успешно капитала си с 4 милиарда евро. Важно е да се знае, обаче, че по препоръка на водещите мениджъри на това увеличение на капитала, тъй като те самите са имали достъп до финансовите отчети на банката, подготвяйки тази транзакция, разумното увеличение е трябвало да бъде в размер на 10 милиарда евро. Управителният съвет на банката е отказал категорично това предложение. Сами разбирате, че когато един политик не е контролиран от обществото, неговите действия придобиват разрушителната сила на ракета „Пършинг“. Нали се досещате, че управителите на банката са взели това решение, поглъщайки некотролируемо количество захарен памук. Само след седем месеца комбинацията „захарен памук – розови очила“ струва 19 милиарда евро на испанските данъкопладци за спасяването на Bankia. Видно е, че постепенно преминаваме от гръцко узо към испанско родео. Интересно представление с влудяващо скъпи билети. Определено не ми се гледат италиански опери с трагични сюжети. По CNBC дадоха репортаж с 59-годишна служителка на Bankia, която през септември миналата година е купила акции на банката, чийто служител е, за 2 000 евро. Както самата тя се изрази: „Аз дълбоко вярвах в моята институция“. Към днешна дата цената на „закупения билет“ (разбирайте стойността на акциите) се равнява на 500 евро. Със сълзи на очи жената успя само да пророни „Вече не вярвам на никого.“ Бих дал още един красноречив пример в тази посока. През второто полугодие на 2008 година финансовият министър на Ирландия гордо заяви, че е спасил платежоспособността на най-големите търговски банки на „най-евтината цена в света до този момент“. Само две години по късно държавната помощ за спасяването на банковата система достигна до 35% от брутния продукт на страната. Това накара ирландското правителство да търси животоспасяваща финансова подкрепа от МВФ и Европейския съюз в размер на 85 милиарда евро. Толкова и за „ирландския“ захарен памук. Надявам се на всички вече стана ясно от публикуваната през последните месеци информация, че „структурните реформи“ в банковия сектор се наричат „увеличаване на капитала“. И така, на европейската политическа сцена германският канцлер г-жа Ангела Меркел изглежда твърде самотна. В блюдото пред нея има единствено черен ръжен хляб, въпреки че притежава завод за производство на захарен памук. Тя се намира в изключително деликатна ситуация в стремежа си да убеди своите европейски партньори какви мерки трябва да бъдат наложени за постигането на икономически растеж без допълнителна държавна задлъжнялост. Проблемът произтича най-вече от това как да откаже партьорите си от вредната консумация на захарен памук, въпреки че притежава „завода“. Социологическите проучвания показват, че според 80% от анкетираните германци, г-жа Меркел се справя изключително добре с провежданата икономическа политика. Не знам дали знаете, също така, че най-големите подръжници на европейската идея са германците. Въпреки становището на някои германски политически лидери, че страната трябва да се върне към германската марка, според 59% от запитаните германци „страната има необходимост от ЕС“, а 65% считат, че ЕС е добър проект въпреки кризата. Вече започвам да разбирам от специфичния език на г-жа Меркел. Всяка идея, която не споделя, бива класифицирана като средносрочна цел. Всяка идея, която тя задължително иска да бъде реализирана, бива автоматично прикачена към краткосрочните цели. И така, Германия иска по най-бързия начин да бъде изграден фискален съюз с пълно хармонизиране, което включва и данъчните ставки. Това засега, разбира се, касае само държавите-членки на еврозоната. Г-жа Меркел дълбоко осъзнава факта, че краткосрочните й цели са практически нереализируеми, ако не направи компромис по издаването на общи еврооблигации, макар, че идеята за емитирането на такива се отхвърля категорично от 80% от германците. В този случай става въпрос за почти сигурно „политическо сепуко“ срещу оцеляването на еврото. Ако станем свидетели на този компромис от нейна страна, според мен, г-жа Меркел съвсем заслужено трябва да се нареди на политическия пиедестал до титана Хелмут Кол. Между другото, ако бъдат издадени такива облигации, цената по финансиране на Гърция, Испания, Италия и Ирландия ще падне до 4% по 10-годишните заеми. Този базов аргумент на поддръжниците на паневропейските облигации не трябва да се подценява. Да не забравяме, че през 2011 година част от проблемите на горепосочените държави, в стремежа да намалят бюджетните си дефицити, произтекоха точно от високата цена на финансиране. Г-жа Меркел осъзнава този аргумент, но както вече казах, в момента като начало тя търси начин да наложи по-здравословен хранителен режим. И никакъв захарен памук. Нали така?

блог на Бисер Манолов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *