Еврозалъгалки за фирмите

Ще може ли българският бизнес да се възползва от схемите за финансиране по европейските програми през тази година? Този въпрос несъмнено вълнува голяма част от предприемачите, след като възможностите за договаряне по стария програмен период вече приключиха, а параметрите на новия все още се съгласуват с Европейската комисия. Надеждите са, че през есента на 2014-а ще бъдат отворени първите процедури по програмата „Иновации и конкурентоспособност“. И ако се доверим на обещанията на властта, при тях вече няма да ги има тромавата бюрокрация, объркващата информация и изключително бавните плащания, белязали седемгодишния живот на старата „Конкурентоспособност“.

Подобно развитие на нещата обеща неотдавна дни и заместник-министърът на икономиката и енергетиката Юнал Тасим. Той представи план-график, според който актуализираният проект на програмата за бизнеса, окончателно завършен в последните дни на април, ще бъде подложен на обществено обсъждане до края на май. След това, през юни, документът ще бъде изпратен за съгласуване в Брюксел. И ако всичко върви по план, през септември-октомври нещата би трябвало да тръгнат.

От думите на Тасим стана ясно, че проектът на „Иновации и конкурентоспособност“ е базиран на два водещи документа – Националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия и Иновационната стратегия за интелигентна специализация. „Новата оперативна програма отговаря на приоритетите от споразумението за партньорство с ЕС за устойчив и интелигентен растеж – твърди заместник-министърът. – Тя ще търси синергия между другите инструменти за финансиране, националния бюджет, Националния иновационен фонд и т.н. Предложили сме по-гъвкав подход, който отговаря на вижданията и нагласите на фирмите. Постигнахме баланс между мерките с бърз и непосредствен ефект като технологично обновление, интернационализация, международни стандарти и сертификати и тези с дългосрочен ефект – развитие и внедряване на иновации. Ще бъде отчетена също така и необходимостта от интегрирани регионални инвестиции, които да бъдат насочени към най-изоставащите региони не само в страната, но и в Европейския съюз, какъвто е Северозападният регион“.

Планът на управляващите е най-напред да бъде отворена схемата за технологична модернизация за малките и средните предприятия.“В най-добрия случай до края на годината може да се мисли и за отварянето на още една или две нови схеми, които да са свързани с насърчаването на иновациите и енергийната ефективност“, смята Тасим.

В залагането на технологичната модернизация определено има логика. В миналия програмен период фирмите проявяваха огромен интерес към такива мерки, но поради ограничените средства много от тях останаха в резервните списъци, въпреки че проектите им бяха одобрени. Сега обаче същите тези проекти могат да влязат с летящ старт в новата оперативна програма и в кратки срокове да получат финансиране. Точно затова предварителните разчети показват, че до края на 2014-а по нея могат да бъдат усвоени поне 140 млн. лева.

Никак не е за пропускане и обстоятелството, че бизнесът може да продължи да се възползва и от инструментите на инициативата „Джереми“ до края на 2015 година. Така огромният проблем с осигуряването на съфинансиране за проектите до голяма степен ще бъде решен и допълнително ще ускори усвояването на парите от програмата „Иновации и конкурентоспособност“. Все пак точно липсата на собствени средства препъна жестоко фирмите при кандидатстването им за европари в периода 2007-2010-а. Така че предпоставките за сериозен успех сега са налице, стига да се възползваме от тях.

Всъщност дори и всички тези условности да се изпълнят и схемите за финансиране да бъдат отворени наесен, някои фирми няма да могат да се възползват от тях. Става дума за бенефициентите и свързаните с тях лица, които вече са достигнали лимита на държавната помощ по правилото de minimis за последните три години. Точно затова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците настояват повечето схеми да не се обявяват по този режим или парите да се отпускат като регионална, а не като държавна помощ. Не бива да се забравя обаче, че правилото de minimis е въведено, за да не се концентрират европарите в едни и същи компании, и опитите за заобикалянето му могат да доведат до неравноправно положение между стопанските субекти.

Друг проблем, според бизнеса, представлява изискването проектите, свързани с подобряване на енергийната ефективност, да водят до 25% спестявания. Досега бяха необходими 10% икономия. Промяната определено ще затрудни изпълнението на подобни мерки и затова фирмите предлагат това изискване да не важи за цялото предприятие, а само за конкретната дейност, която е част от проекта.

Но най-голямата недомислица около програмата „Иновации и конкурентоспособност“ е свързана с популяризирането й. Заложената схема за реклами, публикации, информационни форуми и други е досущ като тази от предишния програмен период, независимо че беше напълно неефективна. Така, вместо сега на бизнеса да се разясняват новите възможности за финансиране и сроковете за кандидатстване, по медиите ще продължават да се въртят „хвалебствени“ клипчета за старата програма „Конкурентоспособност“.

Програма „Иновации и конкурентоспособност“ ще има само две приоритетни оси, което според експертите ще доведе до по-доброто управление на средствата. Така по-лесно ще може да се прехвърлят пари между различните схеми – в зависимост от интересите на фирмите.

Първата ос е „Иновации, предприемачество и потенциал за растеж“. По нея ще се финансират проекти за технологична модернизация, въвеждане на международни стандарти и системи за управление, разработване и внедряване на иновации.

Втората е наречена „Енергийна и ресурсна ефективност“. От парите по нея освен малките и средните фирми ще могат да се възползват и големите предприятията, които именно замърсяват най-много околната среда и имат най-енергоемкото производство. По тази ос за повишаване на енергийната сигурност и независимост на страната пари ще получи и проектът за изграждане на междусистемна газова връзка България-Сърбия.

Очаква се да има и нови инструменти за финансов инженеринг (подобно на „Джереми“), които обаче да са по-гъвкави и по-достъпни за бизнеса. Според плановете ще има и ваучери за бързорастящи предприятия, за квалификационни и преквалификационни обучения и други. Всичко това би трябвало да спомогне за по-ефективното усвояване на парите за иновации и конкурентоспособност до 2020 година.

Резултати

Усвоените от 2007-а досега средства по програмата „Конкурентоспособност“ са точно 1 439 182 793 лв., или 63.31% от целия й бюджет. Подписаните договори пък са на стойност 2 375 307 382 лв., което надвишава със 100 млн. лв. наличните пари. Само от началото на тази година към фирмите са били преведени близо 126 млн. лева.

По „Джереми“, чийто бюджет е над 813 млн. лв., са усвоени около 56% от средствата. Най-успешно се развива „Гаранционният фонд“, по който чрез банките партньори са отпуснати бизнес кредити за 277 млн. лв. от наличните 301 милиона. На следващото място с 44% изпълнение е инструментът, предоставящ финансиране чрез поделяне на риска. Неговият бюджет е 400 млн. лева. Все още няма никакви плащания по Фонда за рисков капитал и Мецанин фонда.