Еврозоната: да купиш фабрика на 8 септември?
Еврозоната и напирането да влизаме в нея като че ли стана любима дъвка на предизборно говорещите кандидати за славата у нас. Не че някой ни е поканил в нея, нещо повече – дори и от така наречената чакалня още ни държат доста далеч.
Еврозоната има нужда от силни и стабилни стопански играчи, тя не е някакъв лазарет, където ще те изправят на крака и пуснат да тичаш по пистата наравно със по-силните и богатите. Силен срив на икономиката, състоянието й е в диагнозата „будна кома“, която се поддържа основно от „вливанията“ на пари по европроекти, тъй като преките чуждестранни инвестиции /ПЧИ/ особено рязко намаляха през последните години. Периодичните оценки от Брюксел за състоянието на корупцията и съдебната система у нас продължават да са все така нелицеприятни, а нашата съседка по граница и посестрима по съдба Румъния е на път да напусне със злорадство нашата обща тежка и бавна гемия и да се прехвърли в някой по-скоростен коридор.
И да не се мержелее еврозоната в бленуванията на поредните кандидати за славата, нека припомним малко нейното начало и как е подредена къщата, на чиято врата искаме да похлопаме. Макар че засега и в чакалнята не ни канят…
Еврозоната всъщност стъпва здраво на континенталната територия с въвеждането на единната валута в началото на последната на 90-те години от миналия век – от 1 януари 1999 година. Тогава еврото става валутата на над 300 милиона души в Европа. През първите три години то е „невидима валута“ – използва се само за счетоводни цели, например при електронните плащания. Като пари в брой еврото е въведено едва от 1 януари 2002 г., когато то заменя при фиксирани обменни курсове банкнотите и монетите на националните валути като белгийския франк и германската марка. Малко по-късно след колебания и спорове България приема след банковата криза валутния борд и след като се харесахме с дойче марката, а не с долара, премина после в курса 1,96 евро за два лева…
Но не този епизод, а други са сред важните моменти в историята на еврозоната: въвеждането на новата обща парична единица и постепенното й приемане от 19 държави, както и създаването на институция на ЕС, която отговаря за еврото – Европейската централна банка.
Днес евробанкнотите и монетите са законно платежно средство в 19 от 28-те държави членки на Европейския съюз, включително отвъдморските департаменти, територии и острови, които са част от или асоциирани към държави от еврозоната. Тези държави образуват еврозоната. Малките държави Андора, Монако, Сан Марино и Ватиканът също използват еврото въз основа на официално споразумение с Европейската общност. Черна гора и Косово също свободно манипулират с еврото, но малко по балкански – без официално споразумение. От всички държави членки с изключение на Дания и Обединеното кралство се изисква да приемат еврото /някога/ за своя парична единица и да се присъединят към еврозоната. И една малка подробност като условие: за тази цел те трябва да изпълнят „критериите за конвергенция“. В докладите за конвергенцията се прави оценка на ситуацията във всички държави от ЕС, които не са приели еврото, освен Дания и Обединеното кралство. В Договорите за ЕС за тези 2 държави съществуват „клаузи за неучастие“, които ги освобождават от присъединяване към еврозоната. Въпреки това, ако решат, те могат да кандидатстват за членство в еврозоната, но засега няма никакви индикации от тях да го сторят. Напротив – след Брекзита положително „клаузата за неучастие“ ще важи само за Дания, която поне засега не иска да се разделя със своята първа любов – кроната.
Най-малко на всеки 2 години Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия разглеждат дали държавите членки извън еврозоната (така наречените „държави членки с дерогация“) отговарят на критериите за конвергенция и следователно са готови да въведат еврото. Всяка една от тях изготвя доклад за конвергенцията, в който излага своите констатации. Докладите се представят на Съвета на ЕС за разглеждане и последващи решения.
ЕЦБ и Комисията могат да изготвят подобен доклад по всяко време по искане на държава от ЕС, която желае да се присъедини към еврозоната. Съветът на ЕС е органът, който решава дали една държава е готова да се присъедини към еврозоната. Съветът приема такова решение след получаване на предложение от Комисията, получаване на препоръка от държавите членки от еврозоната, консултации с Европейския парламент и провеждане на обсъждания в Европейския съвет. Окончателното решение се взима от всички държави — членки на ЕС. В законодателството на ЕС то е известно като „отмяна на дерогацията“. Освен това съветът фиксира неотменимо курса, по който еврото заменя валутата на държавата членка. Съветът взема това решение на основата на предложение от Комисията и след задължителни консултации с Европейската централна банка. Накрая решението се взима от държавите членки от еврозоната и държавата, която желае да се присъедини към нея, посредством гласуване, което трябва да бъде напълно единодушно в съвета.
Събитията през последното десетилетие показаха, че и доста от членовете от еврозоната не са застраховани от сериозни кризи и финансов колапс: Гърция още се бори да стигне до спасителния бряг, пардон – транш, Испания беше връхлетяна от истинско дългово цунами, строителният балон се спука и държавата сериозно изпъшка, Италия се чуди как да спаси някои свои банки, Португалия успя да се справи с последиците от кризата, дори стана и привлекателна за много бразилци, които си спомниха за своите португалски корени и сега са в ролята на емигранти в своята прародина…
И съвсем по нашенски родните кандидати за славата скрито се почесват замислено: Дали кандидатстването за еврозоната/били сме отговаряли на три от четирите основни критерия/ да стане сега и ако стане, няма ли това да бъде все едно да си купиш фабрика на 8 септември 44-та или да се засилиш към горяща къща с намерението да се заселиш там?
Стефан ПРОНЧЕВ