Европарите за иновации и научни изследвания може да се забавят до 2017г.

Европарите за иновации и научни изследвания за периода 2014-2020 г. може да се забавят с 3 години. Причината е отложеното за декември 2016 г. приемане на стратегията за иновациите и засилване на връзката наука – бизнес. Това става ясно от бележките на Европейската комисия по Споразумението за партньорство, изпратено официално в Брюксел в началото на април.

Документът очертава основните приоритети за разпределение на европарите и ангажиментите, които страната поема, за да получи около 15 млрд. евро от фондовете за 7-годишния период. Докато той не бъде одобрен от ЕК, новите евросредства не могат да се ползват.

В бележките на комисията, публикувани вчера, Брюксел “приканва България” да ускори приемането на стратегията за иновациите, “което да позволи използването на съответните инвестиции” възможно най-скоро.

Стратегията се прави от министерството на икономиката. Работата по нея започна още при кабинета “Борисов”, вече бяха представени два работни варианта. Документът трябваше да е факт още в края на 2013 г., но по неясни причини кабинетът “Орешарски” отложи приемането му за края на 2016 г. От стратегията зависят част от парите по две от новите програми – “Иновации и конкурентоспособност” и “Наука и образование”. Става въпрос за над 360 млн. евро.

Брюксел критикува страната и за забавените реформи в здравеопазването, администрацията, съдебната система, ВиК сектора. ЕК иска повече яснота за плановете за реформи, времевия график и финансирането за изпълнението на здравната стратегия. Според Брюксел е нужен ясен план за действие и карта за преструктуриране на болниците, за да се инвестират европари в сектора.

ЕК настоява изпълнението на бъдещите европроекти за ВиК инфраструктура да се прехвърли от общините към регионалните ВиК оператори. От бележките става ясно, че все пак евроинвестиции в сектора може да има и преди да бъде завършена изцяло реформата в него. Условието е да се докаже, че проектите са в съответствие с реформата.

Европарите за канализация на малки населени места по Програмата за развитие на селските райони също трябва да бъдат подчинени на Националната стратегия за ВиК. Трябва да се преразпределят и парите за земеделски напоителни съоръжения.
Брюксел настоява възможно най-бързо да стартират мерките за подпомагане на съдебната и административната реформа по новата програма “Добро управление”. Иска и гаранции, че са осигурени достатъчно средства за ромите.

Бележките на ЕК са нормална част от преговорите по споразумението, коментираха от кабинета на вицепремиера по еврофондовете Зинаида Златанова. България има 2 седмици, за да се съобрази с препоръките или да даде повече информация по поставените въпроси. До края на седмицата министерствата трябва да предложат конкретни мерки по бележките. Правителството се надява споразумението да бъде подписано през септември-октомври. Документите на няколко държави членки вече бяха одобрени.

Спор заради 67 града

Броят на градовете, които ще бъдат подпомогнати по програмата “Региони в растеж”, остава един от проблемите при преговорите с ЕК по споразумението за партньорство. Още в началото на годината стана ясно, че Брюксел не одобрява българското предложение 725 млн. евро от тази програма да бъдат разпределени между 67 града. Въпреки това числото беше записано и в официално изпратения текст на споразумението.

Според комисията това няма да позволи ефективното усвояване на средствата. Затова се иска пари да има за градове с развит бизнес и “демографска гъстота”.

“Докато съм министър на регионалното развитие, ще продължа да отстоявам позицията 67 града да имат достъп до финансиране”, заяви вчера строителният министър Десислава Терзиева. Според нея не трябва парите да се концентрират само в големите градове на България, а да се даде възможност за инвестиции и в по-малките населени места.

Критики за разпределението на средствата

Европейската комисия има бележки и по разпределението на евросредствата, предложено от България. Брюксел иска да се определи по-голям процент на съфинансиране от получателите на европарите по някои мерки. Според правилата те трябва да осигурят минимум 15% от средствата по проекта. Комисията припомня, че той не е задължителен и за да се финансират повече проекти, може да се увеличи. Засега правителството не е обявило подобно намерение.

Отправя се забележка, че са отделени недостатъчно средства за подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии по програмата за наука и образование. Правителството предлага парите за това да са 24,6 млн. евро.

Брюксел иска да се увеличат и средствата за околна среда от земеделския фонд. Сега те са 116 млн. евро.

Брюксел опроверга Плевнелиев

“От Европейската комисия разбирам, че още две програми са на път да бъдат спрени. Това е катастрофа за държавата в най-тежкия момент”, обяви вчера президентът Росен Плевнелиев. Той уточни, че има предвид оперативните програми “Транспорт” и “Конкурентоспособност”. По-късно от пресцентъра му уточниха, че Плевнелиев визирал публикации в медиите.

Думите на президента бяха отречени от Ширин Уилър, говорител на еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хан. “Няма предположения за проблеми с тези две програми. Това е потвърдено от одиторите ни”, каза Уилър в отговор на въпрос на “Труд”.

Преди седмица Брюксел спря временно плащанията за градско развитие и туризъм по програма “Регионално развитие”. В края на миналата година замрази парите по “Околна среда”. И в двата случая причините са проблеми с обществените поръчки.