Европа: Няма място за младите кучета

Младежката безработица е проблем за Европа от няколко десетилетия, но някои страни се справят много по-добре от други. Това пише в свой анализ професорът по икономика Хуан Доладо от European University Institute и Centre for Economic Policy Research за сайта VoxEU.

Малка промяна в заглавието на спечелилия четири награди „Оскар“ филм на братя Коен „Няма място за старите кучета“ изглежда пасва добре на нарастващите притеснения, че Европа има изгубено поколение. Това е особено вярно в случаите на онези периферни икономики, които бяха ударени лошо от Голямата рецесия от 2008 г. и последвалата дългова криза.

Въпреки това проблемът далеч не е нов. Той съществува от няколко десетилетия и е бил обект на голям брой политически намеси. Ръстът на младежката безработица не се е случил навсякъде в Европа и младежите в някои страни се справят много по-добре от други. Следователно идентифицирането на това кои политики са били по-ефективни, както и на пречките пред прилагането им в някои държави, е ключов елемент в анализа за подобряване на сегашните събития и предотвратяване на бъдещи рецесии, които да ударят младежта така силно.

В скорошна книга на VoxEU няколко икономисти, изследващи пазара на труда, разглеждат важността на политическите уроци от техните държави, за да: 1) да подобрят прехода между училище и работа; 2) да подпомогнат създаването на повече работни места за младите хора; 3) да повишат благосъстоянието на младите като цяло. Нещо повече, те разглеждат и скорошното предложение за нов План „Маршал“ на Европейската комисия – така наречената Гаранция за младежта (Youth Guarantee), за намиране на координирано решение на младежката безработица.

Като начало е добре да се припомни защо младежката безработица като цяло е по-висока от тази на възрастните. От страна на търсенето, може да се твърди, че:

– Компаниите с проблеми по-често уволняват първо младите, особено когато обезщетенията за уволнение зависят силно от старшинството и защото младите хора са с по-малко специфични умения;

– Младите хора често се намират в капана на опита. При него работодателите имат нужда от опитни служители, така че младите са поставени на края на опашката с чакащите и не могат да увеличат собствения си опит.

От страна на предлагането, аргументите са:

– Много по-голямо текучество сред младите, тъй като първоначалната им работа може да не съвпадне добре с техните предпочитания и умения.

– Финансовата защита, която младежите получават от семействата си. Тя може да ги стимулира да не работят.

Средната младежка безработица (между 15 и 24 години) в Европейския съюз (ЕС) е около 23%. Това е близо два пъти по-висока стойност от тази при възрастните (25 – 54 години), която е 10,8%. Когато погледнем данните за отделните страни, първо виждаме групата от централноевропейски страни и някои скандинавски страни, в които младежката безработица е под 20%.

Следват Франция, Швеция и Великобритания и някои източноевропейски държави, със стойности между 20% и 30%. И най-сетне идва групата на най-зле представящите се, която включва Ирландия, някои балкански страни, както и страните от „маслинения пояс“ на Европа, които бяха най-силно ударени от кризата. Най-силно тук се отличават Испания и Гърция, при които младежката безработица е над 50%.

Въпреки това може да се твърди, че данните за младежката безработица не са най-добрите индикатори за съдбата на младите хора на пазара на труда. Голяма част от тях все още са в образователната система. Например, при средна стойност на икономическа активност в ЕС от над 40% (спрямо 61% в САЩ и около 55% в централноевропейските държави и Великобритания), младежка безработица от 23% означава, че „едва“ 10% от младите са безработни.

Затова по-точна статистика е така нареченото съотношение NEET (Not in Education, Employment or Training). Това е съкращение за населението между 15 и 24 г., което не учи, не работи и не в някакъв вид обучение. Тази дефиниция включва безработните, напусналите училище и тези завършили университет, които още не са си намерили работа.

Графикатапоказва средното ниво на NEET за страните от ЕС през 2008 г. и 2013 г. Както може да се види, въпреки че тези данни се движат между по-ниските стойности от 5% и 25%, разбивката по страни съвпада с тази на младежката безработица. Нещо повече, когато се включат и хората на възраст между 25 и 29 г., стойностите са с между 2% (Италия) и 9% (Испания) по-високи. В някои страни (Ирландия, Италия, Португалия и Испания) повече от 25% от младите хора с висше образование са считани за NEET.

Притеснението, че може да има изгубено поколение, накара ЕК да започне програмата Гаранция за младежта през 2013 г. Това бе заявено решение на страните членки да гарантират, че младите под 25 г. (независимо дали са регистрирани в бюрата по труда) ще получат или предложение за работа, продължаване на образование, чиракуване или обучение в рамките на 4 месеца, след като са станали безработни или са напуснали образователната система.

Разчитайки на успехите в някои скандинавски страни, програмата цели да комбинира ранна интервенция с политика за активиране. Тя включва публичните власти и всички социални партньори, особено в ударените от кризата страни.

Целта ѝ са тези 7,5 млн. млади NEET, почти една трета от които са дълготрайно безработни. За тях са похарчени помощи и са пропуснати приходи и данъци на обща стойност от около 162 млрд. евро, или около 1,3% от брутния вътрешен продукт на Европа. За сравнение, изчислената цена на програмата Гаранция за младежта е около 21 млрд. евро годишно.