Европа се изправя пред нови протести срещу икономиите

Ройтерс С въвеждането на нови мерки за икономии Западна Европа е изправена пред ново необратимо увеличаване на протестите и безредиците през 2011 г. То най-вероятно ще засегне пазарите и ще задуши и без това слабата воля на правителствата за реформи, но едва ли ще повлияе значително на политиките. Досега социалното недоволство заради финансовата криза се проявяваше различно в отделните страни. При някои от най-тежко засегнатите страни, като Ирландия и Латвия, доминираха примирението и апатията, докато в Гърция станахме свидетели на жертви и улични сблъсъци. Все по-често обаче се появяват признаци на засилен социален натиск. Много западноевропейски страни едва сега започват да прилагат многогодишни пакети за намаляване на дефицита, което трудно се приема в общества с все по-високи очаквания. Гръцките протестиращи влязоха в сблъсъци в централната част на столицата Атина в сряда, докато десетки хиляди души се включиха в демонстрация срещу мерките за икономии, имащи за цел да извадят страната от дълговата криза. Във вторник италиански протестиращи и полицията се сбиха в Рим, след като премиерът Силвио Берлускони оцеля при вот на недоверие. Във Великобритания станахме свидетели на най-тежките улични боеве през последните две десетилетия при студентските протести срещу увеличаването на университетските такси, при които в мелето се оказаха принц Чарлз и съпругата му Камила. Нови размирици се очакват следващата година, докато профсъюзите протестират срещу още по-обширните икономии. Ще става все по-опасно „Увеличаването на протестите през 2011 г. в сравнение с 2010 г. е почти неизбежно, особено в страни като Гърция и Великобритания, където има истинско обществено разделение по въпроса, колко точно икономии са необходими“, каза Карина О’Райли, анализатор на европейската сигурност в IHS Jane’s. “Ще става все по-опасно. Може да се стигне до жертви или сериозни наранявания. Можеше да има жертви и при лондонските протести миналата седмица. Просто имахме късмет.“ Нито един от европейските протести до момента не е довел до сериозна промяна в политиката. В някои страни обаче, особено там, където предстоят избори, опасенията от нови размирици ще възпрат правителствата от по-агресивни реформи. Френският президент Никола Саркози прокара пенсионната реформа въпреки мащабните протести по-рано през годината. Във Франция обаче изборите са през 2012 г., докато Берлускони се очаква да тества електората си догодина, въпреки че оцеля след вота тази седмица. “Тенденцията към гражданско неподчинение във Франция и Италия ще подейства като тест за техните правителства“, каза политическият анализатор Алистър Нютън от Nomura. “Саркози може и да е отпратил профсъюзите, но те са ядосани и ще искат да се наложат преди следващото преразглеждане на заплатите в публичния сектор през пролетта.“ В Испания изборите са през 2012 г., а португалското правителство на малцинството също, изглежда, няма необходимото политическо влияние да се справи със сериозни улични протести – отново забавяйки реформите поне дотогава, докогато пазарите остават по-малко злопаметни в сравнение с тези в Ирландия и Гърция. В същото време обаче португалските и испанските профсъюзи и много потенциални протестиращи също не са склонни да предприемат стъпки, които да предизвикат поражение на леви правителства и да доведат до възраждане вдясно. Двете западноевропейски страни, изправени пред най-тежки икономии – Гърция и Ирландия, станаха свидетелки на много различни тенденции в протестите и безредиците. И двете държави се наблюдават отблизо от по-големите пазари и всяко предположение, че реформите са застрашени, може да стресне инвеститорите по света. Бурните демонстрации в Атина през май, при които трима души загинаха в горяща банка, удариха световните пазари, но и предизвикаха национална самооценка и спад в насилието. Национално разделение Социалистическото правителство, избрано тази година, се разглежда като достатъчно силно да прокара реформите, но не и без ответен удар, който до момента включва колети бомби с очевидното участие на анархисти. В Ирландия се проведоха едни от най-мащабните демонстрации в Европа, но те бяха съпроводени с много по-малко насилие. Изборите, които се очакват догодина, вероятно ще свалят правителството, но опозиционната партия Фина Гейл изглежда готова да продължи познатите политики, за да запази споразумението си с ЕС и МФВ. “Ирландците, изглежда, приемат икономиите като цяло“, каза О’Райли от IHS Jane’s. “В Гърция обаче нещата стоят по различен начин. Много хора смятат, че това са мерки, наложени отвън. Във Великобритания отново много от хората не са убедени.“ Британската консервативно-либералдемократична коалиция бе избрана през май и вероятно ще изкара цял петгодишен мандат, отчасти защото младшият партньор – либералдемократите, са толкова непопулярни в момента, че ако предизвикат избори, ще бъдат изправени пред унищожителен резултат. Коалицията се опитва да прокара най-тежките икономии за последното поколение. Пазарният натиск над Великобритания е много по-слаб в сравнение с проблемите при кредитополучатели в еврозоната, като Гърция или Ирландия, където някои недоволни открито заявиха, че страхът от стопяване на пазара на облигации ги възпира от протести. Тази динамика заедно с появата на твърдо ядро от млади ядосани протестиращи с все по-антагонистични отношения с полицията може да предостави благодатна почва за протести, дори и да не предотврати икономиите. „Очаквам да видя насилие по улиците на Великобритания в бъдеще. Очаквам и да се увеличат стачките в публичния сектор и демонстрациите със затягането на хватката на икономиите. Като цяло обаче предполагам, че правителството ще оцелее“, каза Нютън.