Европейската комисия не е доволна от железопътната ни политика

Това информираха от пресцентъра на ЕК.
Става дума за изпълнение на разпоредбите относно таксите, които жп предприятията трябва да плащат за достъп до инфраструктурата.
Според комисията, основната цел на директивите от първия пакет за железопътния транспорт е пазарът на жп услугите да стане конкурентоспособен. Освен това управителите на инфраструктурата да бъдат независими от жп предприятията, а таксите за достъп до линиите да бъдат недескриминационни. Също така да се създаде регулатор, който да разрешава проблемите с конкуренцията при достъпа до съответната инфраструктура.
Държавите-членки е трябвало да започнат да прилагат директивите до 15 март 2003 г. За България този срок е бил 1 януари 2007 г. – датата на присъединяването й към ЕС. Съответно от страните се е изисквало да информират Комисията за законовите, подзаконовите и административните разпоредби, приети на национално ниво за спазване на европейските правила.
Ето как Комисията формулира причините за отнасянето на случая до Съда на ЕС:
„Комисията проучи подробно въвеждането на директивите в България и през юни 2008 г. започна процедура за нарушение, като изпрати официално уведомително писмо за неправилно въвеждане на директивите за железопътния транспорт. След като националното законодателство беше променено няколко пъти, за да бъдат изпълнени европейските разпоредби, през март 2010 г.
Комисията изпрати мотивирано становище във връзка с все още неотстранените нарушения по отношение на таксите за достъп до железопътните линии. Тя анализира отговорите на българските власти и днес реши да отнесе случая до Съда на Европейския съюз, тъй като страната все още не прилага правилно европейските правила.“
Според доклада неправилното въвеждане на първия пакет от директиви за жп транспорта затруднява достъпа до пазара поради липсата на прозрачни условия. Съответно, това пречи на създаването на функционален пазар и в европейски мащаб. Поради спецификата при определянето на таксите по различните пазарни сегменти, се уточнява, че неправилното въвеждане на въпросните директиви може да доведе до прекалено високи такива.
Друг риск е да се доведе до необоснована дискриминация между железопътните оператори на различните пазарни сегменти. Освен това – изключването на някои сегменти от пазара.
Отнасянето на случая до Съда на ЕС е третата стъпка от процедурата за нарушение. С нея започва фазата на съдебното производство. Съдът ще трябва да се произнесе по поставените от Комисията въпроси. Ако той реши, че законите на ЕС са нарушени, България ще бъде задължена да предприеме необходимите мерки, за да изпълни съдебното решение.

Финанси