Европейската солидарност не действа на Изток
Европейската солидарност, вече пострадала от финансовата криза, се сблъска с още едно предизвикателство- финансовите пукнатини, чиято поява се ускорява в Централна и Източна Европа, и ключовият въпрос кой трябва да им помогне и как да се избегне ефектът на доминото в европейската банкова система, пише в. „Le Figaro“.
Чувствителният въпрос не фигурира черно на бяло в дневния ред на срещата на върха срещу кризата на 27-те, която ще се проведе в неделя в Брюксел. Вчера председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обаче разговаря с унгарския премиер Ференц Дюрчани, чиято страна пострада тежко от финансовата криза, и съобщи, че поне официално отпускането на помощ за Будапеща върви по план.
Вътрешен дипломатически източник, пожелал анонимност, обаче съобщи, че председателят е казал: „Европа има ново бебе на ръцете си и ще е учудващо, ако продължи още дълго да мълчи“.
Защото проблемът е не само унгарски, но и полски, румънски, балтийски. След като ентусиазирано прегърнаха капитализма, малките „дракони“ на Източна Европа от есента започнаха да сменят тона. Финансовата криза лишава шампионите по интеграция от пружините им за успех- износът им към единното европейско пространство спада с бързината, с която намалява и броят на поръчките. Преките инвестиции от европейските партньори са във фаза на свободно падане.
Резултатът е срив на злоти, форинти, леи, увеличаване на задлъжнолостта във валута, ръст на дефицита. Единствено преминалите към еврото Словакия и Словения успяват да избегнат промяната.
Към риска за ЦИЕ трябва да се прибави и заплахата от „зараза“ за австрийските, германски, френски и италиански банки, като отбеляза Standard & Poor’s , ангажирани в региона със 160 млрд. евро.
Европейският съюз изглежда затруднен от това „петно“ на фона на амбициите за ускоряване на интеграцията на новите страни членки чрез икономическо сближаване и уеднаквяване на стандарта на живот.
Вместо това Латвия вижда как БВП намалява, докато страната е заплашена от политическа нестабилност, подобна на тази в Ирландия. Чехия, която дълго беше сочена за пример, е на прага на рецесия.
И парадоксално сигналът за тревога дойде не от ЕС или засегнатите страни, а от Вашингтон, Световната банка и Международния валутен фонд, които оцениха нуждите от финансиране на страните от ЦИЕ на 120 млрд. евро. След което МВФ и ЕК започнаха да си прехвърлят отговорността за това кой трябва да отпусне сумата.
Докато Доминик Строс-Кан заявява, че ЕС е достатъчно силен актьор, за да може да се справи с проблема, Жозе Мануел Барозу обяснява, че средствата на Комисията са ограничен.
Очевидно МВФ и ЕК не говорят един език, когато става дума за ЦИЕ.
Profit.bg