Европейския съд по правата на човека отново осъди България по осем жалби

София /КРОСС/ Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по осем жалби, заведени срещу България.
Първата е на Димитър Герджиков и е за нарушено право на съдебен процес в разумен срок и на ефективно вътрешноправно средство за защита. През 1994 г. срещу него е започнало следствено дело за безстопанственост, прекратено след 10 години поради изтекъл давностен срок. Присъденото му обезщетение е 6400 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски по делото.
Жалбата на Али и Зоя Раза е за нарушено право на свобода и сигурност и на ефективно вътрешноправно средство за защита. Жалбоподателите са пакистански гражданин и българската му съпруга. В края на 2005 г. е издадена заповед за експулсиране на Али Раза, както и за отнемане на правото му за пребиваване и забрана за влизане в България за срок от 10 години. От 2006 г. той е задържан за 2 г. и 7 м. в специален дом за временно настаняване на чужденци. ЕСПЧ постанови, че изпълнението на заповедта за експулсиране би довело до нарушение на правото на зачитане на личния и семейния живот, а продължителността на задържането му и забавеният съдебен контрол при обжалването на законосъобразността на задържането са намеса на държавните власти в сферата на семеен живот. На жалбоподателите е присъдено обезщетение от 5500 евро за неимуществени вреди и 1200 евро за разходи и разноски.
В съответствие с решенията на ЕСПЧ по подобни случаи през 2009 г. България измени Закона за чужденците.
Нарушено право на съдебен процес в разумен срок и на ефективно вътрешноправно средство за защита е причина за осъдителното решение по жалбата на Ф. Г. срещу България. През 1997 г. е отнет международният паспорт на жалбоподателя и му е наложена забрана да напуска страната заради започнало по-рано срещу него следствено дело. Осем години по-късно следствието е прекратено поради липса на доказателства. Само в стадия на предварителното производство то е продължило шест години, което надхвърля представите за разумен срок. Присъденото обезщетение е 2400 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски.
Същите нарушения са констатирани и в случая на Мария Иванова. През 1997 г. тя завежда гражданско дело за делба, приключило осем години по-късно. ЕСПЧ й присъди 1000 евро за неимуществени вреди и за разходи и разноски.
По жалбата на Светослав Гецов е установено нарушено право на свобода и сигурност. Жалбоподателят страда от психиатрично заболяване, установено с медицинска експертиза. Сезиран от съседите му три години по-късно, районен съд го призовава на психиатричен преглед. След като той не се явява, прокурор нарежда настаняването му в психиатрична клиника. ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че действащото до 2005 г. национално законодателство не дава необходимата защита срещу принудително настаняване в медицинско заведение. В конкретния случай се обръща внимание и на факта, че прокурорското нареждане е издадено седмица след принудителното настаняване на жалбоподателя. Присъденото му обезщетение е от 4000 евро.
Жалбата на „Бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия“ е за нарушено право на собственост. Сдружението – неправителствена организация, е сключило договор с Община Русе за безвъзмездно ползване за срок от 10 г. на общински имоти. На сградите е направен ремонт, но при извършен по-късно одит е съставен данъчен акт, според който на дружеството не може да бъде приспаднат платен ДДС. ЕСПЧ реши, че е налице измама на системата за облагане на ДДС, от фирмата-жалбоподател не може да се изисква да носи всички последствия от ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на доставчика, като й бъде отказано правото да приспадне платено ДДС и да й бъде наложено да заплати лихва. Това е нарушило справедливия баланс между нуждите на общия интерес и изискванията за защита на правото на собственост. На фирмата е присъдено обезщетение от 6542 евро за имуществени вреди и 656 евро за разходи и разноски по делото.
Забраната за дискриминация и правото на справедлив съдебен процес е нарушено в случая на Параскева Тодорова. През 2005 г. срещу нея е започнало наказателно производство за измама. Тя е призната за виновна и е осъдена на три години лишаване от свобода. Районният съд отказва да отложи изпълнението на наказанието – според жалбоподателката, защото принадлежи към ромското малцинство и въпреки че всички други изисквания, предвидени за прилагане на условно осъждане, са били налице в нейния случай. ЕСПЧ отбелязва, че мотивирайки заключението си относно общата превенция, първоинстанционният съд се е позовал на общо разпространено в обществото чувство за безнаказаност и е подчертал в частност голямото разпространение на това явление сред малцинствените общности. ЕСПЧ е подчертал, че и други обстоятелства са подкрепили впечатлението за наличие на разлика в третирането във вреда на жалбоподателката. Присъдено й е обезщетение от 5000 евро за неимуществени вреди и 2218 евро за разходи и разноски.
Нарушена забрана за изтезания е причина за осъдителното решение на ЕСПЧ по жалбата на Шишкови срещу България. Жалбоподателите – баща и син, били нападнати и бити от полицейски служители през лятото на 1999 г. край язовир „Искър“ поради съмнения, че наблюдавали определени посетители на язовира. Атаката е била внезапна и непредизвикана, извършена от въоръжени служители на реда, които са стреляли. ЕСПЧ отбелязва, че малтретирането не може да бъде оправдано по никакъв начин в едно демократично общество. Освен това разследването по случая е продължило четири години, като, според ЕСПЧ, властите са подходили изключително формално, прекратявайки производството с мотива, че има важни процедурни пропуски. Присъденото обезщение е 19 000 евро.

Финанси

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *