Европейското банкиране се нуждае от контрол
Банката за международни плащания (БМП) обяви, че националните правителства са направили твърде малко за уреждане на проблемите в банковите си сектори, и тя има право. Европейската среща на върха стигна до заключението, че не може да има финансов федерализъм, чрез който да се прехвърлят средства между банковите системи, ако те се нуждаят от рекапитализация. Такава е реалността. Изглежда трудно да се очертае политика в отговор на първото и същевременно да се изпълнява второто.
Решението
Все пак всички системни банкови кризи, възникнали неотдавна в развитите страни (включително кризите в американските спестявания и кредити в Швеция и Япония през 90-те години), са били решавани само когато е имало процес по отсяване и разпределяне, който е бил ръководен от правителството, както и държавна намеса за справяне със случаите на неплатежоспособност. Да се покрие необходимостта от преструктуриране на банките в цяла Европа без финансови преводи между страните членки е трудно, но не и невъзможно. В Решение за банковия проблем на Европа ние предлагаме да бъде създадена Европейска банка Тройханд – доверителна институция, която да бъде учредена съвместно от онези държави, в които се намират централите на основните банки в континентална Европа (Великобритания е отделен случай, тъй като повечето от нейните банки развиват само ограничена дейност на континента).
Оценка на балансите
Тройханд (Тройханд бе агенцията за приватизация в бившата ГДР – бел. ред.) ще има три задачи.
Първо, ще отсява всички големи или подчертано трансгранични банки, ще прави оценка на техните баланси на изцяло сравнителна основа (включваща резултатите от тестовете за издръжливост), едновременно ще публикува какво е установила за конкретни банки и по този начин ще сигнализира къде и колко капитал е необходим. Такава контролна дейност на националните власти дори въз основа на съгласувана методология би била неефективна предвид големите стимули за защита на водещите банки в съответната страна, което пък би изтласкало съревнованието по надзор на дъното. Това е основната причина, поради която контролните органи в Европа все още не са дали отговор.
Катализаторът
Второ, ще служи като катализатор за междуправителствените преговори за рекапитализиране и преструктуриране на онези финансови институции, които са неплатежоспособни. Случаи като Fortis в края на 2008 г. показаха, че споразумения за споделяне на бремето, сключени за конкретния повод, са възможни, но и че те може да останат неизпълнени, когато няма доверен участник, който да ръководи процеса.
Именно това ще прави Тройханд. Всъщност тъй като тя ще работи с всички големи и подчертано трансгранични институции в континентална Европа и същевременно ще обявява резултатите – около 40 на брой, националните правителства ще имат стимул да поемат дела си от бремето, където имат миноритарни интереси, за да не би да бъдат наказани от пазарите и правителствата в случаите, когато са мажоритарни собственици.
Нито една от сегашните институции на равнище ЕС няма мандата и способността, необходими за изпълнението на такава задача, включително и Европейската банкова власт, чието създаване предстои скоро и на която ще й бъдат необходими години, за да придобие нужната тежест. Важно е, че като Американската доверителна корпорация или органите в Швеция и Япония това ще бъде временна институция, която ще просъществува достатъчно дълго, за да разреши кризата.
Без политизиране
Трето, Тройханд ще управлява от името на националните правителства онези активи и институции, които така или иначе са държавна собственост. Това ще осигури необходимия неутралитет и професионализъм чрез бариерите пред политизирането на банковата дейност. Ще се разширят и пазарите за ценообразуване и предоставяне на ликвидни активи, като ще се излезе извън компетенцията на една-единствена държава. Освен това с наличието на наднационален доверителен орган за държавните банки и банкови активи ще намалее опасността или от прекалено дълго задържане на институциите в държавния сектор, или от съревнование за излизането, когато една държава реши да приватизира – и двете опасности са реални и вредни при липсата на съгласуване на европейско равнище.
Критичната маса
На банка Тройханд няма да й е необходимо изискване за единодушие, тъй като само някои европейски страни ще трябва да се присъединят, за да проработи тя. Според нас критичната маса ще включва Австрия, Белгия, Франция, Германия, Италия и Холандия плюс евентуално Испания и Швеция.
Надеждата, че съчетанието от неточни изстрели и по-стръмна крива на печалбата ще „излекува” сегашните заболявания на европейските банки, е опасно магическо мислене. Учредяването на Европейска банка Тройханд е начинът да бъдат отключени политическите действия, възпрепятствани от конкурентните стимули на националните правителства. В противен случай Европа ще рискува да се повтори изгубеното десетилетие на Япония.
Адам Поусън, Никола Верон,в. Файненшъл таймс
* Авторите са съответно заместник-директор на института за международна икономика Peterson във Вашингтон и научен сътрудник в института Bruegel