Един много гневен българин
4 милиона лева бяха хвърлени за т. нар. „Музей на социалистическото изкуство“ – без никакво обсъждане! Скулпторът е възмутен: „Никой не разбра критериите, по които в новия музей бяха събрани произведения на творци като Атанас Нейков или Дечко Узунов. Подозирам, че част от авторите са били преки конкуренти, лично неприятни или неудобни на министъра художници и скулптори. Никой не уважи авторските и моралните им права. Никой не подири съгласието на живите автори на изложените в соцмузея творби. Не бяха потърсени и роднините на починалите творци“, казва проф. Минеков и продължава:
Влакче на ужасите
„Защото един музей включва и познание на епохата. Защото не можеш да оскверниш паметта на художник като Никола Танов, който е нарисувал изпъстрената с красноречиви гротескни краски картина на празнична манифестация, след като излиза от концлагера „Куциян”. Той просто е бил насилствено принуден да работи за „новия строй”, но на посетителите на Музея на социалистическото изкуство тази информация е спестена! Според мен простичката цел на това „влакче на ужасите” е била усвояване на парите на данъкоплатците“, казва Велислав Минеков и добавя:
„Премиерът непрекъснато ни повтаря: „Ето, строя ви магистрали, откривам ви музеи!” Много сме благодарни за милостта, но нека господата Борисов и Рашидов да оставят гражданското общество и неговите художници да обсъдят внимателно и да решат от какви точно музеи България се нуждае. А и да не позволяват да се съсипват цели римски търговски улици и тракийски културни пластове по трасето на софийското метро, само и само, за да прережат навреме заветните лентички!
Отвореното ми писмо по повод на „почетното членство” на Борисов и Рашидов в Съюза на художниците получи подкрепата на много художници, директори на театри и писатели. Но имената им не смея да оповестя. Защото всички ми казват: „Аз те подкрепям, ама чакам финансиране от държавата за нов художествен проект, изложба или театрална постановка”. А който влезе в забранителните списъци на Министерството на културата, на практика остава без пари. В този миг секват възлаганията с пари от бюджета, което за много културни дейци в България е равносилно на творческа смърт. Това беше и най-страшното в безвремието на онези тъжни времена преди 22 години. Но какво ли всъщност се е променило оттогава?”, пита известният български скулптор.
„Няма да си продам съвестта!“
Според него срамна е и логиката, че щом за почетен член на Съюза е бил избиран цар Борис Трети, а Георги Димитров дори е бил издигнат за негов „почетен председател”, защо тогава да не се почетат и новите „силни на деня”? Странни са и мотивите за удостояването – двамата политици били съдействали, естествено с пари на данъкоплатците, за решаването на дългогодишен имотен спор между Софийския университет и Съюза на художниците. „Аз обаче няма да си продам съвестта!“, категоричен е той.
Професор Минеков не крие отвращението си от миналото на служителите из разните политически кабинети, които управляват парите на данъкоплатците, заделяни за развитието на българската култура. „Сами можете да решите за какво говори фактът, че начело на културното министерство стоят хора, които са известни през последните години с връзките си с мутри, с титли като „Мултак на годината” или с това, че са набили обикновен полицай. Съмнявам се такова нещо да е възможно дори при генерал Уго Чавес във Венецуела…“
Николай Цеков, Дойче веле