Един стар манипулатор

Изгледът от 62-рия етаж на Рокфелер център е впечатляващ – небостъргачите на Манхатън сякаш са на една ръка разстояние, в далечината се виждат Статуята на свободата и река Хъдсън.
Истинската забележителност обаче е възрастният господин в сиво сако и с големи очила зад бюрото. Феликс Рохатин, най-влиятелният инвестиционен банкер след Втората световна война. От над 50 години 82-годишният Рохатин е „сивият кардинал“, който стои зад ръководители на концерни, президенти и премиери. Един от последните Велики на Уолстрийт.
Най-вече той е човекът, който стои зад спасителни акции по обществена поръчка. През 70-те години е причината град Ню Йорк да се размине с фалита, като привлича частни инвеститори, а напоследък отново се търсят подобни умения. На бюрото му в банка Lazard, където започва кариерата си като млад брокер през 1948 година, все още няма компютър, а за новия Уолстрийт с неговата трескавост няма много място.
„Когато започнах, всичко се въртеше около консултациите, а днес тава дума преди всичко за купуване и продаване“, отбелязва банкерът.
Рохатин, роден през 1928 година във Виена в семейството на еврейски пивовари, които бягат в САЩ заради нацистите, почти през целия си живот е бил банкер. На Уолстрийт се разказват легенди са способностите му да анализира сложни финансови структури при сливания и поглъщания. Само в края на 90-те години работи три години като американски посланик в Париж. След това Уолстрийт отново го поглъща, а през февруари тази година той се
върна при стария си работодател банка Lazard като специален съветник. Няколко седмици по-късно стана известно, че Lazard консултира гръцкото правителство при управлението на кризата – спасителна акция по обществена поръчка, създадена сякаш специално за Рохатин. „Това е завръщане у дома“, казва той и обяснява, че не може да говори за Гърция.
Рохатин има славата на най-дискретния сред дискретните кукловоди в света на инвестиционното банкиране. Той е на „ти“ с множество европейски политици, познава навиците на европейците, обожава Жан Моне, който е сочен за един от създателите на Европейския съюз. Отбелязва, че все още е привърженик на европейската идея и на еврото.
Сега в Lazard Рохатин ръководи „специалистите по саниране“, при това не само за Гърция, но и за САЩ, за да не настъпи кризата, заплашила някога Ню Йорк. „Никой не знаеше, колко близо бе градът до ръба. Когато ние бяхме включени, разбрахме, че дупката е много по-голяма, отколкото се предполагаше. Само още два дни и краят щеше да настъпи“, припомня си финансистът. Тогава Ню Йорк има дефицит от 2,2 милиарда долара и задължения за 14 милиарда долара. За 1975 година това е „отрицателен“ рекорд, сравним с днешното положение на Атина. Ефектът от евентуален фалит би бил опустошителен. „Фалит на финансовата столица би хвърлил цяла Америка в криза“, коментира Рохатин.
Финансистът успява да сътвори шедьовър. Започва със създаването на Municipal Assistance Corporation (Mac), която действа като кредитор на града. Нюйоркчани наричат дружеството Биг Мак (Big Mac), а Рохатин остава негов почти безспорен властелин до 1993 година. За финансирането му се издават облигации, които са гарантирани с бъдещите обществени приходи. Подобно на случая с Гърция частните инвеститори са готови да купуват облигации, само ако градът приеме драконови мерки за икономии, като повиши таксите, намали услугите и съкрати хиляди общински служители.
Синдикатите блокират работата, Мак е изправена пред крах. Тогава обаче Рохатин получава голямата награда, от която все още е горд.“Накрая синдикатите дори помогнаха при финансирането“, припомня си банкерът. Умелият манипулатор успява да ангажира пенсионните каси на синдикатите да вложат 40 % от капитала си в Мак.Това не са единствените изненадващи връзки, които банкерът изплита.
„Знаете ли кой ни помогна да получим необходимата подкрепа от Вашингтон? Германският канцлер Хелмут Шмид и френският президент Валери Жискар д’Естен. Двамата предупредиха нашите президенти за глобалните последици от евентуален фалит на Ню Йорк“, отбелязва Рохатин. Първоначално президентът на САЩ Джерълд Форд отказва да помогне на нюйоркчани.
Сега според банкера е дошло времето за ново „издание“ на неговия Мак-модел.
„Нашите градове и щати са в тежка криза и всъщност не виждам алтернатива на намесата на Вашингтон с федерални средства“, коментира той. Според изчисленията на финансиста са необходими инвестиции за над 2 трилиона долара инвестиции, за да се приложат необходимите мерки. „Големият проблем е образованието. Страната може да се справи без високо скоростни влакове, но не и без училища“, посочва доайенът.Това не би бил първият случай, когато страната се обновява чрез подобни мащабни държавни мерки. Като, например, идеята на Ейбрахам Линкълн за железопътна линия до Западния бряг, като закона на Рузвелт, който гарантира на ветераните безплатно университетско образование. А пари?
„Имаме нужда от национална инфраструктурна банка“, отбелязва Рохатин. Подобна институция би имала преимущества спрямо плана за стимулиране на икономиката за 800 милиарда долара, който президентът Обама се опитва да задвижи. „За подобна кредитна институция се създава централна платформа, могат да бъдат наети нови мениджъри и да се подходи към проблемите предприемачески“, обобщава финансистът.Банкерът няма много високо мнение за хората на изборни длъжности, които досега вземат решения за структурните реформи. Кметовете и губернаторите често пренебрегват инфраструктурата, тъй като поставят собствените си политически интереси над икономически неотложните задачи. Инфраструктурната банка на Рохатин би могла (както Мак навремето) да издаде облигации с изключително дълъг падеж от около 50 години. По този начин биха могли да се наберат 200 до 300 милиарда долара от инвеститорите, убеден е финансистът. В дългосрочен план пък институцията би могла дори да се финансира сама.
През лятото президентът Обама предложи създаването на инфраструктурна банка като част от 50-милиардна програма. След победата на републиканците в изборите за Конгрес обаче възможностите за прилагане на подобна идея са ограничени. По този въпрос Рохатин остава дипломатичен. „Надявам се, че президентът и новият Конгрес ще работят заедно, за да създадат национална инфраструктурна програма и по този начин да използват частните инвестиции за създаване на работни места“, посочва той. Като професионален фондов мениджър обаче призовава САЩ да примамят чуждестранен капитал за инвестиции в инфраструктурата, например от Китай.
„От политическа гледна точка подобни инвестиции са деликатна тема, но ние трябва да обсъдим този въпрос“, отбелязва той. Сега китайците, а през 80-те години японците – въпросът как американците трябва да работят с чуждестранните инвеститори, никога не е получавал последователен отговор.
Тогава Рохатин ли е човекът, който има отговори на всички проблеми? Неопетнен ветеран от Уолстрийт? Финансистът все пак бе в първите редици на последната финансова криза – до фалита на Lehman Brothers на през есента на 2008 година той бе близък съветник на Ричард Фулд, председателят на управителния съвет на банката, който днес е символ на тъмните страни на капитализма на Уолстрийт.Банкерът предпочита да не говори за това. „Близо година и половина като съветник в Lehman Brothers отговарях предимно за чуждестранната търговия. Съжалявам за хората, които работеха там. Това беше трагедия“, отбелязва той и отклонява други въпроси за Lehman Brothers. Допълва обаче, че секторът като цяло е допуснал грешки. „Уолстрийт безскрупулно поемаше рискове. Имаше много безразсъдна смелост. Все още не сме достигнали сигурния бряг, все още трябва да преодолеем няколко
много опасни подводни скали“, посочва финансистът.Във върховете си години Рохатин бе „господар на дъжда“, супер звезда, която правеше дъжд от хонорари и бонуси. „Когато Феликс се обадеше или преминеше през спартанските офиси, партньорите му оставяха всичко и изпълняваха всяко негово желание“, разказва бившият банкер от Lazard Уилям Коен в скандалната си хроника „Последните магнати“.
Само веднъж Рохатин прави грешка в изчисленията си – като дългогодишен привърженик на демократите очаква от новоизбрания президент Бил Клинтън поне номинация за министър на финансите. Клинтън обаче не забравя, че при предизборната кампания Рохатин е подкрепил кандидатурата на тексаския милиардер Рос Перо, дългогодишен клиент на банка Lazard. Днес тази история е само един виц. Сега Рохатин иска да остане при Lazard. „Това ще бъде последната ми спирка“, казва с усмивка той.

Хайке Бухтер, в.Zeit