Една десета от нивите в България пустеят
Пустеещите земеделски земи в страната са около 4,5 млн. дка, което представлява към една десета от обработваемите площи. Това смята Борислав Петков от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи.
„Най-често това са изоставени стари овощни градини, които изискват повече инвестиции, за да бъдат вкарани в сеитбооборота”, смята той. „Във всяко землище в страната има пустеещи земи, но основно такива площи могат да се видят в пограничните райони с Турция и Гърция, а също и в Северозападна България. Проблем е и че
не могат да се открият собствениците
на тези имоти
смята той.
Според него около 30 лв. на дка субсидия от еврофондовете не стига за прочистването на изоставените овощни масиви. „За да се направи това трябват от 150 до 300 лв. на декар”, уточнява Петков.
По думите му това е и причината все повече изоставени овощни градини и друга земеделска земя да се покриват с храсти и така да се дава основание да бъдат причислявани към държавния горски фонд.
„Два са способите, чрез които може да се реши проблемът с пустеещите земеделски земи”, смята Петков. „Единият е с данъчни рестрикции, а другият – с финансови стимули за собствениците. Не бива да забравяме, че те са хора, които изобщо не се интересуват от земята. Трети вариант не виждам. Не искам да коментирам призивите да се отнема земеделска земя, която не се обработва от собствениците или не е дадена от тях под аренда. Важното е да се намери начин тези над 4 млн. дка земеделска земя да се обработват и да дават продукция. Тази площ е прекалено голяма за България. От това в момента всички губим”, добавя браншовикът.
България в момента е с най-раздробената земя в Европа
сочи още статистиката. Средният размер на нива у нас е 5,5 дка. В Холандия той е 76 дка и средната цена е 3000 евро, а у нас е само 350 лева за декар.
В края на март от земеделския бранш поискаха въвеждане на данък върху пустеещите земи, както и спешно изработване на закон за комасацията, за който от близо 20 години само се говори. От земеделското министерство тогава съобщиха, че до края на май ще се събере работна група за обсъждане на тези проблеми.
Според Петков колкото е пустеещата земя почти толкова са т. нар. бели петна. От тези площи собствениците не се интересуват и те се обработват от арендаторите без договор. По думите му от 4300 землища в страната само в 900 има споразумения за ползване на земеделските земи.